II Corinthians 6

Men som medarbeidere formaner vi eder også at I ikke forgjeves må ta imot Guds nåde.

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

Han sier jo: På den tid som behaget mig, bønnhørte jeg dig, og på frelsens dag kom jeg dig til hjelp. Se, nu er en velbehagelig tid, se, nu er frelsens dag!

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

Og vi gir ikke i noget stykke noget anstøt, forat ikke tjenesten skal bli lastet,

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

men viser oss i alt som Guds tjenere: ved stort tålmod i trengsler, i nød, i angst,

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

under slag, i fengsler, i oprør, i strengt arbeid, i nattevåk, i faste;

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

ved renhet, ved skjønnsomhet, ved langmodighet, ved godhet, ved den Hellige Ånd, ved uskrømtet kjærlighet,

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

ved sannhets ord, ved Guds kraft, ved rettferds våben på høire og venstre side;

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

i ære og vanære, med ondt rykte og godt rykte, som forførere og dog sanndrue,

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

som ukjente og dog velkjente; som de som dør, og se, vi lever, som de som refses og dog ikke ihjelslåes,

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

som bedrøvede, men alltid glade, som fattige, som dog gjør mange rike, som de som intet har og dog eier alt.

като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

Vår munn er oplatt mot eder, I korintiere, vårt hjerte har utvidet sig.

О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

I har ikke trangt rum hos oss, men det er trangt i eders hjerte.

На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.

Men like for like - jeg taler som til barn - utvid også I eders hjerter!

Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.

Dra ikke i fremmed åk med vantro! for hvad samlag har rettferd med urett, eller hvad samfund har lys med mørke?

Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Og hvad samklang er det mellem Kristus og Belial, eller hvad lodd og del har en troende med en vantro?

И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?

Og hvad enighet er det mellem Guds tempel og avguder? Vi er jo den levende Guds tempel, som Gud har sagt: Jeg vil bo iblandt dem og ferdes iblandt dem, og jeg vil være deres Gud, og de skal være mitt folk.

И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: ?Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“

Derfor, gå ut fra dem og skill eder fra dem, sier Herren, og rør ikke ved urent, så skal jeg ta imot eder,

Затова, ?излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, ?и не се допирайте до нечисто“, и: ?Аз ще ви приема,

og jeg vil være eder en far, og I skal være mig sønner og døtre, sier Herren, den Allmektige.

и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.