Job 7

He teka ranei kua takoto he pakanga mo te tangata i runga i te whenua, he rite ano ona ra ki nga ra o te kaimahi?

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

E rite ana ki te pononga, e matenui nei ki te atarangi, ki te kaimahi, e tumanako nei ki te utu mo tana mahi;

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Koia toku rite, ka whiwhi nei ki nga marama horihori, a he mauiui nga po kua whakaritea moku.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Ka takoto ahau, ka mea ahau, A hea ahau ara ai? he roa ia te po; heoi ka tahurihuri kau ahau a ao noa.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Ko te kakahu mo oku kikokiko he kutukutu, he pokuru oneone; ka kukuti toku kiri, a ka ngatata ano.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Ko oku ra hohoro atu i te rakau a te kaiwhatu; pau ake, te ai he tumanakohanga atu.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Kia mahara he hau oku ra; heoi ano kitenga o toku kanohi i te pai.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Ko te kanohi o te tangata e kite ana i ahau, heoi ano tona tirohanga mai ki ahau: kei runga i ahau ou kanohi, heoi kahore iho ahau.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Memeha atu te kapua, ngaro atu: he pera ano te tangata e haere ana ki te urupa; e kore e hoki ake.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

E kore ia e hoki mai ano ki tona whare, e kore ano tona wahi e mahara ki a ia i muri.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Na e kore e kaiponuhia e ahau toku mangai; ka korero ahau i toku wairua e mamae nei; ka tangi i te kawa i toku ngakau.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

He moana ranei ahau, he tohora, i mea ai koe i te kaitirotiro moku/

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Ki te mea ahau, kei toku moenga ahau te marie ai, ma toku takotoranga e whakamama taku tangi;

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Na ka whakahaehaetia ahau e koe ki nga moe, ka whakawehia ahau ki nga mea e whakakitea mai.

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

A ki ta toku wairua he pai te tarona; pai ake te mate i enei wheua oku.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

E whakarihariha ana ahau ki toku ora; kahore oku hiahia kia ora tonu ahau: waiho noa iho ahau, he mea teka noa hoki oku ra.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

He aha te tangata, i whakanuia ai e koe? i anga ai tou ngakau ki a ia?

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

I titiro ai koe i a ia i tenei ata, i tenei ata, i honohono ai tau whakamatautau i a ia?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Kia pehea ake te roa ou kahore nei e tahuri atu i ahau, oku kahore nei e waiho noa iho e koe, kia horomia ai toku huware?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Mehemea kua hara ahau, kia aha atu ahau ki a koe, e te kaitiaki o nga tangata? he aha ahau i waiho ai e koe hei patunga mau i taimaha iho ai ahau ki ahau ano.

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

He aha koe te whakarere noa ai i toku he, te whakapahemo ai i toku kino? Akuanei hoki ahau moe ai ki te puehu, a ka ata rapu koe i ahau, otiia kahore noa iho ahau.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.