Song of Solomon 2

I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

As the lily among thorns, so is my love among the daughters.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.