Psalms 44

We have heard with our ears, O God, our fathers have told us, what work thou didst in their days, in the times of old.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

How thou didst drive out the heathen with thy hand, and plantedst them; how thou didst afflict the people, and cast them out.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

For they got not the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them: but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou hadst a favour unto them.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Thou art my King, O God: command deliverances for Jacob.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Through thee will we push down our enemies: through thy name will we tread them under that rise up against us.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

For I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

But thou hast saved us from our enemies, and hast put them to shame that hated us.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

In God we boast all the day long, and praise thy name for ever. Selah.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

But thou hast cast off, and put us to shame; and goest not forth with our armies.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Thou makest us to turn back from the enemy: and they which hate us spoil for themselves.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Thou hast given us like sheep appointed for meat; and hast scattered us among the heathen.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Thou sellest thy people for nought, and dost not increase thy wealth by their price.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Thou makest us a reproach to our neighbours, a scorn and a derision to them that are round about us.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Thou makest us a byword among the heathen, a shaking of the head among the people.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

My confusion is continually before me, and the shame of my face hath covered me,

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

For the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and avenger.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

All this is come upon us; yet have we not forgotten thee, neither have we dealt falsely in thy covenant.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Our heart is not turned back, neither have our steps declined from thy way;

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Though thou hast sore broken us in the place of dragons, and covered us with the shadow of death.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

If we have forgotten the name of our God, or stretched out our hands to a strange god;

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Shall not God search this out? for he knoweth the secrets of the heart.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Yea, for thy sake are we killed all the day long; we are counted as sheep for the slaughter.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Awake, why sleepest thou, O Lord? arise, cast us not off for ever.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Wherefore hidest thou thy face, and forgettest our affliction and our oppression?

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

For our soul is bowed down to the dust: our belly cleaveth unto the earth.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Arise for our help, and redeem us for thy mercies' sake.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!