Job 29

Moreover Job continued his parable, and said,

И Йов още продължи беседата си и каза:

Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

When his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

As I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

When the Almighty was yet with me, when my children were about me;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

When I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

When I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

The nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

The blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow's heart to sing for joy.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

And I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

My root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Unto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

After my words they spake not again; and my speech dropped upon them.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.