Song of Solomon 6

Szép vagy én mátkám, mint Tirsa *városa,* kedves, mint Jeruzsálem, rettenetes, mint a zászlós tábor.

Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

Fordítsd el a te szemeidet én tőlem, mert azok megzavarnak engem. A te hajad olyan, mint a kecskéknek nyája, melyek a Gileádról szállanak alá.

Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

A te fogaid hasonlók a juhok nyájához, melyek feljőnek a fördőből, melyek mind kettősöket ellenek, és meddő azok között nincsen.

Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

Mint a pomagránát darabja a te vakszemed, a te fátyolod alatt.

Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

Hatvanan vannak a királynék, és nyolczvanan az ágyasok és számtalan a leányzó.

Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

És az én galambom, az én tökéletesem, az ő anyjának egyetlenegye, az ő szülőjének választottja. Látják a leányok, és boldognak mondják őt, a királynéasszonyok és az ágyasok, és dicsérik őt.

Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

Kicsoda az, a ki úgy láttatik mintegy hajnal, szép, mint a hold, tiszta, mint a nap, rettenetes, mint a zászlós tábor?

Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

A diófás kertekbe mentem vala alá, hogy a völgynek zöld fűveit lássam; hogy megnézzem, ha fakad-é a szőlő, és a pomagránátfák virágzanak-é?

Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

Nem tudtam, hogy az én elmém ültete engem az én nemes népemnek díszhintajába.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

Térj meg, oh Sulamit! térj meg, térj meg, hogy nézzünk téged! Mit néztek Sulamiton? mintegy Machanaimbeli körtánczot!

Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.