Psalms 17

Dávid imádsága. Hallgasd meg, Uram, az igazságot, vedd észre könyörgésemet, figyelmezzél imádságomra, mely nem jő csalárd ajakról.

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

A te orczádtól jőjjön ki ítéletem, a te szemeid hadd lássanak igazat.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Megpróbáltad az én szívemet, meglátogattál éjjel; próbáltál engem, nem találtál semmi *rosszat; ha tán* gondoltam *is,* nem jött ki a számon.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Az emberek cselekedeteinél a te ajkad igéjével vigyáztam az erőszakosnak ösvényeire.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Ragaszkodtak lépteim a te ösvényeidhez, nem ingadoztak lábaim.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Hívtalak én, mert te felelhetsz nékem, Istenem! Hajtsd hozzám füledet, hallgasd meg az én beszédemet.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Mutasd meg csudálatosan a te kegyelmedet, a ki megszabadítod jobboddal a te benned bízókat a támadóktól.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Tarts meg engemet, mint szemed fényét; szárnyaid árnyékába rejts el engemet.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

A gonoszok elől, a kik pusztítanak engem; ellenségeim elől, a kik lelkendezve vesznek körül engem.

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Megkövéredett szívöket elzárták, szájokkal kevélyen szólanak.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Körülvettek most minket mentünkben; szemeiket ránk szegzik, hogy földre terítsenek.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Hasonlók az oroszlánhoz, a mely zsákmányra szomjaz, és a rejtekhelyen ülő oroszlánkölyökhöz.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Kelj fel, oh Uram! Szállj vele szembe, terítsd le őt, szabadítsd meg lelkemet a gonosztól fegyvereddel;

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Az emberektől, oh Uram, kezeddel, a világ embereitől! Az ő osztályrészük az életben van; megtöltötted hasukat javaiddal, bővölködnek fiakkal, a miök pedig marad, gyermekeikre hagyják.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Én igazságban nézem a te orczádat, megelégszem a te ábrázatoddal, midőn felserkenek.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.