Psalms 138

Dávidé. Magasztallak téged teljes szívemből; énekkel áldlak az istenek előtt.

(По слав. 137) Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

Szent templomod felé hajolok, s magasztalom nevedet kegyelmedért és igazságodért; mert minden neveden felül felmagasztalád a te beszédedet.

Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

Mikor kiáltottam, meghallgattál engem, felbátorítottál engem, lelkemben erő *támadt.*

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

Magasztal téged, Uram, e földnek minden királya, mikor meghallják szádnak beszédeit,

Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

És énekelnek az Úrnak útairól, mert nagy az Úr dicsősége!

Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

Noha felséges az Úr, mégis meglátja az alázatost, a kevélyt pedig távolról ismeri.

Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

Ha nyomorúságban vergődöm, megelevenítesz; ellenségeim haragja ellen kinyújtod kezedet, és a te jobbkezed megment engemet.

Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

Elvégzi értem az Úr. Uram, a te kegyelmed örökkévaló: ne hagyd el a te kezeidnek alkotásait!

ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!