Job 41

Kihúzhatod-é a leviáthánt horoggal, leszoríthatod-é a nyelvét kötéllel?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Húzhatsz-é gúzst az orrába, az állát szigonynyal átfurhatod-é?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Vajjon járul-é elődbe sok könyörgéssel, avagy szól-é hozzád sima beszédekkel?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Vajjon frigyet köt-é veled, hogy fogadd őt örökös szolgádul?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Játszhatol-é vele, miként egy madárral; gyermekeid kedvéért megkötözheted-é?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Alkudozhatnak-é felette a társak, vagy a kalmárok közt feloszthatják-é azt?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Tele rakhatod-é nyársakkal a bőrét, avagy szigonynyal a fejét?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Vesd rá a kezedet, de megemlékezzél, hogy a harczot nem ismételed.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Ímé, az ő reménykedése csalárd; *puszta* látása is halálra ijeszt!

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Nincs oly merész, a ki őt felverje. Ki hát az, a ki velem szállna szembe?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Ki adott nékem elébb, hogy azt visszafizessem? A mi az ég alatt van, mind enyém!

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Nem hallgathatom el testének részeit, erejének mivoltát, alkotásának szépségét.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Ki takarhatja fel ruhája felszínét; két sor foga közé kicsoda hatol be?

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Ki nyitotta fel orczájának ajtait? Fogainak sorai körül rémület *lakik!*

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Büszkesége a csatornás pajzsok, összetartva *mintegy* szorító pecséttel.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Egyik szorosan a másikhoz lapul, hogy közéje levegő se megy.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Egyik a másikhoz tapad, egymást tartják, egymástól elszakadhatatlanok.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Tüsszentése fényt sugároz ki, és szemei, mint a hajnal szempillái.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

A szájából szövétnekek jőnek ki, *és* tüzes szikrák omlanak ki.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Orrlyukaiból gőz lövel elő, mint a forró fazékból és üstből.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Lehellete meggyujtja a holt szenet, és a szájából láng lövel elő.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Nyakszirtjén az erő tanyáz, előtte félelem ugrándozik.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Testének részei egymáshoz tapadtak; kemény önmagában és nem izeg-mozog.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Szíve kemény, mint a kő, oly kemény, mint az alsó malomkő.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Hogyha felkél, hősök is remegnek; ijedtökben veszteg állnak.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Ha éri is a fegyver, nem áll meg benne, *legyen bár* dárda, kopja vagy kelevéz.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Annyiba veszi a vasat, mint a pozdorját, az aczélt, mint a korhadt fát.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

A nyíl vesszője el nem űzi őt, a parittyakövek pozdorjává változnak rajta.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Pozdorjának tartja a buzogányütést is, és kineveti a bárd suhogását.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Alatta éles cserepek vannak; mint szeges borona hentereg az iszap felett.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Felkavarja a mély vizet, mint a fazekat, a tengert olyanná teszi, mint a festékedény.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Maga után világos ösvényt hagy, azt hinné *valaki,* a tenger megőszült.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Nincs e földön hozzá hasonló, a mely úgy teremtetett, hogy ne rettegjen.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Lenéz minden nagy állatot, ő a király minden ragadozó felett.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.