Ecclesiastes 5

Őrizd meg lábaidat, mikor az Istennek házához mégy, mert hallgatás végett közeledned jobb, hogynem a bolondok módja szerint áldozatot adni; mert ezek nem tudják, hogy gonoszt cselekesznek.

Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

Ne gyorsalkodjál a te száddal, és a te elméd ne siessen valamit szólni Isten előtt; mert az Isten mennyben van, te pedig e földön, azért a te beszéded kevés legyen;

Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Mert álom szokott következni a sok foglalatosságból; és a sok beszédből bolond beszéd.

Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

Mikor Istennek fogadást téssz, ne halogasd annak megadását; mert nem gyönyörködik a bolondokban. A mit fogadsz, megteljesítsd!

Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

Jobb hogy ne fogadj, hogynem mint fogadj és ne teljesítsd be.

По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

Ne engedd a te szádnak, hogy bűnre kötelezze testedet, és ne mondd az angyal előtt, hogy tévedésből *esett* ez; hogy az Isten a te beszéded miatt fel ne háborodjék, és el ne veszesse a te kezeidnek munkáját.

Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

Mert a sok álomban a hiábavalóság is és a beszéd is sok; hanem az Istent féljed.

Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

Ha a szegényeknek nyomoríttatását, és a törvénynek és igazságnak elfordíttatását látod a tartományban: ne csudálkozzál e dolgon; mert *egyik* felsőrendű vigyáz a *másik* felsőrendűre, és ezek felett *még* felsőbbrendűek *vannak.*

Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

Az ország haszna pedig mindenekfelett a földmívelést *kedvelő *király.

И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

A ki szereti a pénzt, nem telik be pénzzel, és a ki szereti a sokaságot *nem telik be* jövedelemmel. Ez is hiábavalóság.

Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.

Mikor megszaporodik a jószág, megszaporodnak annak megemésztői is; mi haszna van azért benne urának, hanem hogy csak reá néz szemeivel?

Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

Édes az álom a munkásnak, akár sokat, akár keveset egyék; a gazdagnak pedig bővölködése nem hagyja őt aludni.

Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

Van gonosz nyavalya, a melyet láttam a nap alatt: az ő urának veszedelmére tartott gazdagság;

Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

Ugyanis az a gazdagság elvész valami szerencsétlen eset miatt, és ha fia született néki, annak kezében nem lesz semmi.

Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

A mint kijött az ő anyjának méhéből, mezítelen megy ismét el, a mint jött vala: és semmit nem vesz el munkájáért, a mit kezében elvinne.

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

Annakokáért ez is gonosz nyavalya, hogy a mint jött, a képen megy el. Mi haszna van néki abban, hogy a szélnek munkálkodott?

И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

És hogy az ő teljes életében a setétben evett, sokszori haraggal, keserűséggel és búsulással?

Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

Ez azért a jó, a melyet én láttam, hogy szép dolog enni és inni, és jól élni minden ő munkájából, a melylyel fárasztotta magát a nap alatt, az ő élete napjainak száma szerint, a melyeket adott néki az Isten; mert ez az ő része.

Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

És a mely embernek adott Isten gazdagságot és kincseket, és a kinek megengedte, hogy egyék abból és az ő részét elvegye, és örvendezzen az ő munkájának: ez az Istennek ajándéka!

И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.

Mert nem sokat emlékezik meg *az ilyen* az ő élete napjainak *számáról,* mivelhogy az ő szívének örömét az Isten kedveli.

Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.