I Corinthians 15

Eszetekbe juttatom továbbá, atyámfiai, az evangyéliomot, melyet hirdettem néktek, melyet be is vettetek, melyben állotok is,

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

A mely által üdvözültök is, ha megtartjátok, a minémű beszéddel hirdettem néktek, hacsak nem hiába lettetek hívőkké.

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

Mert azt adtam előtökbe főképen, a mit én is úgy vettem, hogy a Krisztus meghalt a mi bűneinkért az írások szerint;

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

És hogy eltemettetett; és hogy feltámadott a harmadik napon az írások szerint;

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

És hogy megjelent Kéfásnak; azután a tizenkettőnek;

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

Azután megjelent több mint ötszáz atyafinak egyszerre, kik közül a legtöbben mind máig élnek, némelyek azonban el is aludtak;

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

Azután megjelent Jakabnak; azután mind az apostoloknak;

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

Legutolszor pedig mindenek között, mint egy idétlennek, nékem is megjelent.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Mert én vagyok a legkisebb az apostolok között, ki nem vagyok méltó, hogy apostolnak neveztessem, mert háborgattam az Istennek anyaszentegyházát.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

De Isten kegyelme által vagyok, a mi vagyok; és az ő hozzám való kegyelme nem lőn hiábavaló; sőt többet munkálkodtam, mint azok mindnyájan de nem én, hanem az Istennek velem való kegyelme.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

Akár én azért, akár azok, így prédikálunk, és így lettetek ti hívőkké.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Ha azért Krisztusról hirdettetik, hogy a halottak közül feltámadott, mimódon mondják némelyek ti köztetek, hogy nincsen halottak feltámadása?

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Mert ha nincsen halottak feltámadása, akkor Krisztus sem támadott fel.

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

Ha pedig Krisztus fel nem támadott, akkor hiábavaló a mi prédikálásunk, de hiábavaló a ti hitetek is.

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

Sőt az Isten hamis bizonyságtevőinek is találtatunk, mivelhogy az Isten felől bizonyságot tettünk, hogy feltámasztotta a Krisztust; a kit nem támasztott fel, ha csakugyan nem támadnak fel a halottak.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

Mert ha a halottak fel nem támadnak, a Krisztus sem támadott fel.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

Ha pedig a Krisztus fel nem támadott, hiábavaló a ti hitetek; még bűneitekben vagytok.

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

A kik a Krisztusban elaludtak, azok is elvesztek tehát.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

Ha csak ebben az életben reménykedünk a Krisztusban, minden embernél nyomorultabbak vagyunk.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Ámde Krisztus feltámadott a halottak közül, zsengéjök lőn azoknak, kik elaludtak.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Miután ugyanis ember által van a halál, szintén ember által van a halottak feltámadása is.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Mert a miképen Ádámban mindnyájan meghalnak, azonképen a Krisztusban is mindnyájan megeleveníttetnek.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

Mindenki pedig a maga rendje szerint. Első zsenge a Krisztus; azután a kik a Krisztuséi, az ő eljövetelekor.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Aztán a vég, mikor átadja az országot az Istennek és Atyának; a mikor eltöröl minden birodalmat és minden hatalmat és erőt.

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Mert addig kell néki uralkodnia, mígnem ellenségeit mind lábai alá veti.

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Mint utolsó ellenség töröltetik el a halál.

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

Mert mindent az ő lábai alá vetett. Mikor pedig azt mondja, hogy minden alája van vetve, nyilvánvaló, hogy azon kívül, a ki neki mindent alávetett.

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

Mikor pedig minden alája vettetett, akkor maga a Fiú is alávettetik annak, a ki neki mindent alávetett, hogy az Isten legyen minden mindenben.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

Különben mit cselekesznek azok, a kik a halottakért keresztelkednek meg, a halottak teljességgel nem támadnak fel? Miért is keresztelkednek meg a halottakért?

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Mi is miért veszélyeztetjük magunkat minden pillanatban?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Naponként halál révén állok. A veletek való dicsekedésre *mondom,* mely van nékem a Krisztus Jézusban a mi Urunkban.

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Ha csak emberi módon viaskodtam Efézusban a fenevadakkal, mi a hasznom abból, ha a halottak fel nem támadnak? Együnk és igyunk, holnap úgyis meghalunk!

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Ne tévelyegjetek. Jó erkölcsöt megrontanak gonosz társaságok.

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Serkenjetek fel igazán és ne vétkezzetek; mert némelyek nem ismerik Istent; megszégyenítéstekre mondom.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

De mondhatná valaki: Mi módon támadnak fel a halottak? és minémű testtel jönnek ki?

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Balgatag! a mit te vetsz, nem elevenedik meg, hanemha megrothadánd.

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

És abban, a mit elvetsz, nem azt a testet veted el, a mely majd kikél, hanem puszta magot, talán búzáét, vagy más egyébét.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

Az Isten pedig testet ád annak, a mint akarta, és pedig mindenféle magnak az ő saját testét.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Nem minden test azon egy test, hanem más az embereknek teste, más a barmoknak teste, más a halaké, más a madaraké.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

És vannak mennyei testek és földi testek; de más a mennyeiek dicsősége, más a földieké.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

Más a napnak dicsősége és más a holdnak dicsősége és más a csillagok dicsősége; mert csillag a csillagtól különbözik dicsőségre nézve.

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Épenígy a halottak feltámadása is. Elvettetik romlandóságban, feltámasztatik romolhatatlanságban;

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

Elvettetik gyalázatosságban, feltámasztatik dicsőségben; elvettetik erőtelenségben, feltámasztatik erőben.

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

Elvettetik érzéki test, feltámasztatik lelki test. Van érzéki test, és van lelki test is.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

Így is van megírva: Lőn az első ember, Ádám, élő lélekké; az utolsó Ádám megelevenítő szellemmé.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

De nem a lelki az első, hanem az érzéki, azután a lelki.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Az első ember földből való, földi; a második ember, az Úr, mennyből való.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

A milyen ama földi, olyanok a földiek is; és a milyen ama mennyei, olyanok a mennyeiek is.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

És a miképen hordtuk a földinek ábrázatját, hordani fogjuk a mennyeinek ábrázatját is.

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

Azt pedig állítom atyámfiai, hogy test és vér nem örökölheti Isten országát, sem a romlandóság nem örökli a romolhatatlanságot.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Ímé titkot mondok néktek. Mindnyájan ugyan nem aluszunk el, de mindnyájan elváltozunk.

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

Nagy hirtelen, egy szempillantásban, az utolsó trombitaszóra; mert trombita fog szólni, és a halottak feltámadnak romolhatatlanságban, és mi elváltozunk.

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Mert szükség, hogy ez a romlandó test romolhatatlanságot öltsön magára, és e halandó test halhatatlanságot öltsön magára.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

Mikor pedig ez a romlandó test romolhatatlanságba öltözik, és e halandó halhatatlanságba öltözik, akkor beteljesül amaz ige, mely meg vagyon írva: Elnyeletett a halál diadalra.

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Halál! hol a te fullánkod? Pokol! hol a te diadalmad?

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

A halál fullánkja pedig a bűn; a bűn ereje pedig a törvény.

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

De hála az Istennek, a ki a diadalmat adja nékünk a mi Urunk Jézus Krisztus által.

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Azért szerelmes atyámfiai erősen álljatok, mozdíthatatlanul, buzgólkodván az Úrnak dolgában mindenkor, tudván, hogy a ti munkátok nem hiábavaló az Úrban.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.