Job 7

Lavi yon nonm sou latè, se tankou sèvis militè l'ap fè. Li tankou moun k'ap vann jounen!

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Li tankou yon esklav k'ap tann lannwit pou l' poze, tankou yon travayè k'ap tann kòb jounen travay li.

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Depi kèk mwa, m' pa wè poukisa m'ap viv. Tout lannwit se soufri m'ap soufri.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

M' poko kouche nan kabann mwen, m'ap mande kilè pou l' jou. Nwit la long. M' pa ka dòmi, yon bann vye lide ap pase nan tèt mwen jouk solèy leve.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Tout kò m' plen vè ak gwo plak bouton toupatou. Po m' fann fann, l'ap bay postim.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Jou m' yo pase pi vit pase zegwi nan men moun k'ap maye senn. Yo disparèt, pa gen anyen m'ap tann ankò.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Bondye o! Pa bliye, lavi m' tankou yon nwaj k'ap pase. Lè m'a fèmen je m', mwen p'ap janm kapab jwi lavi a ankò.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Ou wè m' koulye a, men ou p'ap janm wè m' ankò. W'a chache m', ou p'ap jwenn mwen.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Tankou yon nwaj ki ale nèt, ki disparèt, lè yon moun mouri, pa gen leve pou li ankò.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

Li p'ap janm tounen lakay li. Moun lakay li tou bliye l'.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Se poutèt sa, m' pa ka pa pale. Kè m' sere. Kite m' pale pale m'. Lapenn kaye nan kè m'. Kite m' plenyen plenyen m'.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Poukisa ou mete moun veye m' konsa? M' pa lanmè. M' pa gwo bèt lanmè.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

M' te di nan kè m': M' pral lage kò m' yon kote. M'a pran yon ti kanpo. Si m' dòmi, m'a jwenn yon ti soulajman!

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Men, ou fè m' fè yon bann vye rèv k'ap fè m' pè. M'ap fè yon bann vye vizyon k'ap fè m' tranble.

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Lè konsa, pito moun te trangle m'. Pito m' te mouri pase pou m' soufri tout doulè sa yo.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Se fini m'ap fini. Fòk mwen mouri yon jou! Kite m' pou kont mwen. Lavi m' prèt pou bout!

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Kisa lèzòm ye pou ou pran ka yo konsa? Kisa yo ye menm pou w'ap okipe yo konsa?

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Chak maten ou pase wè jan yo ye. Chak lè, w'ap gade nan fon kè yo, w'ap sonde yo.

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Kilè w'a sispann gade m'? Ban m' yon ti souf non kont pou m' vale krache m'!

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Si m' fè peche, kisa m' fè ou? Di m' non, ou menm k'ap veye tou sa moun ap fè? Poukisa w'ap plante tout flèch ou yo nan kò m' konsa? Poukisa ou fè m' tounen yon chay pou ou?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Se sipòte ou pa ka sipòte ankò sa mwen fè ki mal? Se padonnen ou pa ka padonnen peche m' yo? Talè konsa mwen pral anba tè. W'a chache m', ou p'ap jwenn mwen ankò.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.