Job 3

Bout pou bout, Jòb louvri bouch li, li pran madichonnen jou l' te fèt la.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Li di konsa:

И Йов заговори и каза:

-Se pou Bondye efase jou m' te fèt la. Se pou l' efase jou lannwit m' te konmanse devlope nan vant manman m' lan.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Fè jou sa a tounen fènwa, Bondye! Kote ou chita anwo a, pa janm chonje jou sa a ankò. Pa janm kite limyè solèy klere l'.

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Se pou fènwa anvayi jou sa a. Se pou nwaj kouvri l' nèt. Se pou lonbraj lanmò bouche l' nèt.

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Jou lannwit sa a, se pou fènwa pran l' pou li nèt. Se pou l' disparèt nèt nan lanne a pou yo pa janm konte l' nan almanak ankò.

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Se pou jou lannwit sa a fè cheve nan tèt moun kanpe, pou yo pa tande pèsonn ap ri!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Se pou chòche yo bay jou lannwit sa a madichon, yo menm ki konn ki jan pou yo eksite levyatan an!

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Pa kite gwo zetwal devanjou a klere jou sa a. Pa janm fè bajou kase pou li, pou l' pa janm wè solèy leve.

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Paske li pa t' enpoze m' soti nan vant manman m', li pa t' egzante m' tout soufrans sa yo.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Poukisa mwen pa t' mouri depi nan vant manman m'? Poukisa mwen pa t' tou mouri nan pasaj kite sa?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Poukisa mwen te jwenn yon manman ki pran m' sou jenou li epi ki ban m' tete?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Si m' te mouri, atò konsa mwen pa ta nan tout lapenn sa a. Mwen ta kouche yon kote ap dòmi ak kè poze,

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

ansanm ak wa yo ak gwo chèf yo, ki fè bati gwo tonm pou yo nan mitan dezè.

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

Mwen ta kouche ap dòmi ansanm ak chèf ki te gen kay yo plen lò ak ajan.

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Ou ankò, mwen ta tankou yon timoun ki fèt anvan tèm, tankou timoun ki fèt tou mouri.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Kote yo ye anba tè a, mechan yo sispann bay kò yo mouvman. Anba tè a, sa ki bouke travay ap poze kò yo.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Anba tè a, tout prizonye gen kè poze. Yo p'ap tande vwa majò prizon an nan zòrèy yo.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Anba tè a, se menm bagay pou grannèg kou malere. Ata esklav pa gen mèt ankò!

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Poukisa, Bondye, ou kite moun ki nan mizè ap viv? Poukisa ou bay moun ki nan gwo lapenn lavi?

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Y'ap tann lanmò konsa. Men, lanmò pa vini! Yo ta pito lanmò pase nenpòt gwo richès!

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

Yo pa gen kè kontan toutotan yo pa mouri, toutotan yo pa ale anba tè.

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Yo pa konn sa pou yo fè. Bondye sènen yo kote yo pase.

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Mwen pa ka manje. Se plenn m'ap plenn. M'ap soufri, dlo nan je m' tankou larivyè k'ap koule.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Sa m' pè rive m' lan, se li k'ap rive m'. Sa m' pa ta vle wè a, se li ki tonbe sou mwen.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Kè m' pa poze. Tèt mwen pa la. Mwen pa ka dòmi. Se soti nan ka tonbe nan ka.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.