Zechariah 5

Ja minä taas nostin silmäni ja näin, ja katso, siinä oli lentävä kirja.

И отново повдигнах очите си и видях, и ето, летящ свитък.

Ja hän sanoi minulle: mitäs näet? Mutta minä sanoin: minä näen lentävän kirjan, joka on kaksikymmentä kyynärää pitkä ja kymmenen kyynärää leviä.

И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам летящ свитък; дължината му е двадесет лакътя, а ширината му е десет лакътя.

Ja hän sanoi minulle: se on se kirous, joka käy kaiken maan ylitse: sillä jokainen varas tästä (kansasta) niinkuin muistakin sanoo itsensä viattomaksi; ja kaikki valapattoiset tästä niinkuin muutkin sanovat itseänsä viattomaksi.

И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.

Mutta minä tahdon sen tuottaa edes, sanoo Herra Zebaot, että sen pitää tuleman varkaan huoneesen, ja sen huoneesen, joka minun nimeni kautta väärin vannoo: ja sen pitää pysymän heidän huoneessansa; ja se on sen kuluttava puinensa ja kivinensä.

Аз го направих да излезе, заявява ГОСПОД на Войнствата, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето Име; и ще обитава сред дома му и ще го унищожи — и дърветата му, и камъните му.

Ja enkeli, joka minun kanssani puhui, läksi ulos, ja sanoi minulle: nosta nyt silmäs ja katso, mitä sieltä käy ulos.

И ангелът, който говореше с мен, излезе и ми каза: Повдигни очите си и виж какво е това, което излиза.

Ja minä sanoin: mikä se on? Hän sanoi: sieltä käy ephan mitta ulos; ja sanoi: se on heidän näkönsä kaikessa maassa.

И казах: Какво е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. И каза: Това е видът им по цялата земя.

Ja katso, lyijyinen kansi nousi auki; ja siellä istui yksi vaimo keskellä ephaa.

И ето, един оловен капак се вдигна, и ето, една жена седеше сред ефата.

Ja hän sanoi: se on jumalattomuus; ja hän heitti sen keskelle mittaa, ja laski lyijyn kappaleen myös mitan suulle.

И каза: Това е безбожието. И я хвърли сред ефата и хвърли оловната тежест върху отвора й.

Ja minä nostin silmäni ja näin, ja katso, kaksi vaimoa läksi ulos, joilla olivat siivet, joita tuuli ajoi, ja heidän siipensä olivat niinkuin nälkäkurjen siivet, ja ne nostivat ephan mitan maan ja taivaan välille.

И повдигнах очите си видях, и ето, две жени излязоха и в крилете им — вятър; и имаха криле като крилете на щъркел; и те вдигнаха ефата между земята и небето.

Ja minä sanoin enkelille, joka minun kanssani puhui: kuhunka he sen mitan vievät?

И казах на ангела, който говореше с мен: Накъде отнасят ефата?

Hän sanoi minulle: että hänelle rakennettaisiin huone Sinearin maalla, ja se valmistettaisiin, ja asetettaisiin perustuksensa päälle.

И ми каза: За да й построят дом в земята Сенаар; и когато се установи, тя ще бъде положена там на мястото си.