Romans 9

Minä sanon totuuden Kristuksessa ja en valehtele, (niinkuin minun omatuntoni minun kanssani Pyhässä Hengessä todistaa,)

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

Että minulla on suuri murhe ja alinomainen kipu sydämessäni.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

Minä olen pyytänyt kirottuna olla Kristukselta minun veljieni tähden, jotka lihan puolesta minun lankoni ovat,

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

Jotka ovat Israelilaiset, joiden on lasten oikeus ja kunnia, ja liitot ja laki, ja jumalanpalvelus ja lupaukset,

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

Joiden myös isät ovat, joista Kristus lihan puolesta syntynyt on, joka on Jumala ylitse kaikkein ylistetty ijankaikkisesti, amen!

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

Mutta ei niin, että Jumalan sana on hukkunut; sillä ei ne ole kaikki Israelilaiset, jotka Israelista ovat.

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

Ei myös ne ole kaikki lapset, jotka Abrahamin siemen ovat; vaan Isakissa pitää sinulle siemen kutsuttaman.

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

Se on: ei ne ole Jumalan lapset, jotka lihan puolesta lapset ovat; mutta ne, jotka lupauksen lapset ovat, ne siemeneksi luetaan.

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

Sillä tämä on lupauksen sana: tällä ajalla minä tulen ja Saaralla pitää poika oleman.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

Mutta ei se ainoastaan, mutta myös Rebekka siitti yhdestä Isaakista meidän isästämme.

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

Sillä ennen kuin lapset syntyivätkään ja kuin ei he vielä hyvää eikä pahaa tehneet olleet, että Jumalan aivoitus pitäis valitsemisen jälkeen seisovainen oleman, ei töiden tähden, vaan kutsujan armosta,

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

Sanottiin hänelle: suuremman pitää vähempää palveleman.

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

Niinkuin kirjoitettu on: Jakobia minä rakastin, mutta Esauta vihasin.

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

Mitäs me siis sanomme? Onko Jumalan tykönä vääryyttä? Pois se!

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

Sillä hän sanoo Mosekselle: jota minä armahdan, sitä minä tahdon armahtaa, ja tahdon olla laupias, jolle minä laupias olen.

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Niin ei se nyt ole sen, joka tahtoo, eikä sen, joka juoksee, vaan sen, joka armahtaa, nimittäin Jumalan.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

Sillä Raamattu sanoo Pharaolle: juuri sentähden olen minä sinun herättänyt, osoittaakseni minun voimani sinussa, että minun nimeni kaikessa maassa julistettaisiin.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Niin hän siis armahtaa, ketä hän tahtoo, ja paaduttaa, kenenkä hän tahtoo.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Niin sinä sanot minulle: mitä hän siis nuhtelee? sillä kuka taitaa hänen tahtoansa vastaan olla?

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Ja tosin, oi ihminen, kuka sinä olet, joka Jumalaa vastaan riitelet? Sanooko työ tekiällensä: miksis minut tainkaltaiseksi tehnyt olet?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Eli eikö savenvalajalla ole saven päälle valtaa, yhdestä kappaleesta tehdä yhtä astiaa kunnialliseksi ja toista huonoksi?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Sentähden, jos Jumala tahtoo vihansa osoittaa ja voimansa ilmoittaa, on hän suurella kärsivällisyydellä kärsinyt vihansa astioita, jotka ovat kadotukseen valmistetut.

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

Ja että hän tiettäväksi tekis kunniansa rikkauden laupiutensa astioille, jotka hän kunniaan on valmistanut,

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

Jotka hän myös kutsunut on, nimittäin meitä, ei ainoasti Juudalaisista, vaan myös pakanoista,

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

Niinkuin hän myös Hosean kautta sanoo: minä tahdon kutsua sen minun kansakseni, joka ei ollut minun kansani, ja minun rakkaakseni, joka ei minun rakkaani ollut.

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

Ja pitää tapahtuman, että siinä paikassa, missä heille sanottiin: ette ole minun kansani, siellä pitää heitä elävän Jumalan lapsiksi kutsuttaman.

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

Mutta Jesaias huutaa Israelin edestä: jos Israelin lasten luku olis niinkuin santa meressä, niin kuitenkin tähteet autuaaksi tulevat.

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

Sillä kuluttamus ja lyhentämys pitää tapahtuman vanhurskaudeksi, että Herra tekee hävityksen maan päällä,

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

Ja niinkuin Jesaias ennen sanoi: ellei Herra Zebaot olisi meille siementä jättänyt, niin me olisimme olleet kuin Sodoma ja senkaltaiset kuin Gomorra.

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

Mitäs me siis sanomme? (Me sanomme:) pakanat, jotka ei ole vanhurskautta etsineet, ovat saaneet vanhurskauden, mutta sen vanhurskauden, joka uskosta on:

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Mutta Israel, joka vanhurskauden lakia on etsinyt, ei ole vanhurskauden lakia saanut.

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

Minkätähden? Ettei he sitä uskosta, mutta niinkuin lain töistä etsivät. Sillä he ovat loukanneet itsensä loukkauskiveen.

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

Niinkuin kirjoitettu on: katso, minä panen Zioniin loukkauskiven ja pahennuksen kallion, ja jokainen, joka hänen päällensä uskoo, ei pidä häpiään tuleman.

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“