Psalms 77

Asaphin Psalmi, Jedutunin edestä, edelläveisaajalle. Minä huudan äänelläni Jumalaa: Jumalaa minä huudan, ja hän kuultelee minua.

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Minun hätä-ajallani etsin minä Herraa: minun käteni on yöllä ojettu, ja ei lakkaa; sillä ei minun sieluni salli itseänsä lohduttaa.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Minä ajattelen tosin Jumalan päälle, olen kuitenkin murheissani: minä tutkin, ja henkeni on sittekin ahdistuksessa, Sela!

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Sinä pidät minun silmäni, että he valvovat: minä olen niin voimatoin, etten minä voi puhua.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Minä ajattelen vanhoja aikoja, entisiä vuosia:

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Minä muistan yöllä minun kantelettani: minä puhun sydämelleni, ja minun henkeni tutkii:

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Heittäneekö Jumala pois ijankaikkisesti, ja ei yhtään armoa silleen osoittane?

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Puuttuneeko hänen laupiutensa ijankaikkisesti, ja olleeko lupauksella jo loppu suvusta sukuhun?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Onko Jumala unohtanut olla armollinen? ja sulkenut laupiutensa vihan tähden? Sela!

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Minä sanoin: se on minun heikkouteni; mutta Ylimmäisen oikia käsi voi kaikki muuttaa.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Sentähden minä muistan Herran töitä, ja minä ajattelen entisiä ihmeitäs,

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Ja puhun kaikista sinun töistäs, ja sanon sinun teoistas.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Jumala, sinun ties on pyhä: kussa on niin väkevää Jumalaa kuin sinä Jumala?

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Sinä olet se Jumala, joka ihmeitä tekee: sinä osoitit voimas kansain seassa.

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Sinä lunastit sinun kansas käsivarrellas, Jakobin ja Josephin lapset, Sela!

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Vedet näkivät sinun, Jumala, vedet näkivät sinun ja vapisivat, ja syvyydet pauhasivat,

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Paksut pilvet kaasivat vettä, pilvet jylisivät ja nuolet lensivät sekaan.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Se jylisi taivaassa, ja sinun leimaukses välkkyi maan piirin päälle: maa liikkui ja värisi siitä.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Sinun ties oli meressä, ja sinun polkus olivat suurissa vesissä, ja ei sinun jälkiäs kenkään tuntenut.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Sinä veit kansas niinkuin lammaslauman, Moseksen ja Aaronin kautta.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.