Psalms 22

Davidin Psalmi, edelläveisaajalle, peurasta, jota varhain väijytään. Minun Jumalani, minun Jumalani! miksis minun hylkäsit? minä parun, vaan minun apuni on kaukana.

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Minun Jumalani! päivällä minä huudan, ja et sinä vastaa, ja en yölläkään vaikene.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Sinä olet pyhä, joka asut Israelin kiitoksessa.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Meidän isämme toivoivat sinuun: ja kuin he toivoivat, niin sinä vapahdit heitä.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Sinua he huusivat, ja vapahdettiin: sinuun he turvasivat, ja ei tulleet häpiään.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Mutta minä olen mato ja en ihminen, ihmisten pilkka ja kansan ylönkatse.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Kaikki, jotka minun näkevät, häpäisevät minua: he vääristelevät huuliansa ja päätänsä vääntelevät.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Hän valittaa Herralle, hän vapahtakoon hänen: hän auttakoon häntä, jos hän mielistyy häneen.

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Sillä sinä olet minun vetänyt ulos äitini kohdusta: sinä olit minun turvani, ollessani vielä äitini rinnalla.

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Sinun päälles minä olen heitetty äitini kohdusta: sinä olet minun Jumalani hamasta äitini kohdusta.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Älä ole kaukana minusta; sillä ahdistus on läsnä, ja ei ole auttajaa,

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Suuret mullit ovat minun piirittäneet, lihavat härjät kiertäneet minun ympäri.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Kitansa avasivat he minua vastaan, niinkuin raateleva ja kiljuva jalopeura.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Minä olen kaadettu ulos niinkuin vesi, ja luuni ovat kaikki hajoitetut: minun sydämeni on niinkuin salattu vedenvaha ruumiissani.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Minun voimani on kuivettunut niinkuin kruusin muru, ja minun kieleni tarttuu suuni lakeen; ja sinä panet minun kuoleman tomuun.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Sillä koirat ovat minun piirittäneet: julmain parvi saartain lävistänyt kuin jalopeura käteni ja jalkani.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Minä lukisin kaikki minun luuni; mutta he katselivat ja näkivät ihastuksensa minusta.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

He jakavat itsellensä minun vaatteeni ja heittävät hameestani arpaa.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Mutta sinä, Herra, älä ole kaukana! minun väkevyyteni, riennä avukseni!

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Pelasta minun sieluni miekasta, ja ainokaiseni koirilta.

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Vapahda minua jalopeuran suusta, ja päästä minua yksisarvillisista.

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Minä saarnaan sinun nimeäs veljilleni: minä ylistän sinua seurakunnassa.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Ylistäkäät Herraa te, jotka häntä pelkäätte: koko Jakobin siemen kunnioittakoon häntä, ja kavahtakoon häntä kaikki Israelin siemen!

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Sillä ei hän hyljännyt eikä katsonut ylön köyhän raadollisuutta, eikä kääntänyt kasvojansa hänestä pois; vaan kuin se häntä huusi, kuuli hän sitä.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Sinua minä ylistän suuressa seurakunnassa: minä maksan lupaukseni heidän edessänsä, jotka häntä pelkäävät.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Raadolliset syövät ja ravitaan, ja jotka Herraa etsivät, pitää häntä ylistämän: teidän sydämenne pitää elämän ijankaikkisesti.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Kaikki maailman ääret muistakaan ja kääntykään Herran tykö, ja kumartakaan sinun edessäs kaikki pakanain sukukunnat.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Sillä Herralta on valtakunta, ja hän vallitsee pakanoita.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Kaikki lihavat maan päällä pitää syömän ja kumartaman, hänen edessänsä polviansa notkistaman kaikki, jotka tomussa makaavat ja jotka surussansa elävät.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Hänen pitää saaman siemenen, joka häntä palvelee: Herrasta pitää ilmoitettaman lasten lapsiin.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

He tulevat ja hänen vanhurskauttansa saarnaavat syntyvälle kansalle, että hän sen tekee.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.