Psalms 17

Davidin rukous. Kuule, Herra, oikeutta, havaitse minun huutoni, ota vaari minun rukouksestani, joka ei viekkaasta suusta lähde.

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Puhu sinä minun asiassani, ja sinun silmäs katsokaan oikeutta.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Sinä koettelet minun sydämeni, ja etsiskelet sitä yöllä, ja tutkit minua, ja et mitään löydä; minä olen aikonut, ettei minun suuni missäkään riko.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Minä varjelen minuni sinun huultes sanoissa, ihmisten töistä, murhaajan tiellä.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Hallitse minun käyntöni poluillas, ettei minun askeleeni liukahtaisi.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Minä huudan sinua, ettäs, Jumala, minua kuulisit: kallista korvas minun puoleeni, kuule minun puheeni.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Osoita ihmeellinen hyvyytes, sinä niiden vapahtaja, jotka sinuun uskaltavat, niitä vastaan, jotka sinun oikiaa kättäs vastaan ovat.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Varjele minua niinkuin silmäterää: suojele minua siipeis varjon alla.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Jumalattomista, jotka minua hävittävät, vihollisistani, jotka minun sieluuni piirittävät.

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Heidän lihavansa yhtä pitävät: he puhuvat suullansa ylpiästi.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Kuhunka me menemme, niin he meitä piirittävät: siihen he silmänsä tarkoittavat meitä kukistaaksensa maahan,

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Niinkuin jalopeura saalista himoitsee, niinkuin nuori jalopeura, joka luolasta väijyy.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Nouse, Herra, ennätä hänen kasvonsa, ja polje häntä; vapahda minun sieluni miekallas jumalattomista,

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Sinun kädelläs ihmisistä, Herra, tämän maailman ihmisistä, joiden osa on tässä elämässä, ja joiden vatsan sinä täytät tavarallas: heidän lapsensa ravitaan, ja he jättävät tähteensä lapsukaisillensa.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Mutta minä saan nähdä sinun kasvos vanhurskaudessa: minä ravitaan herättyäni sinun kuvas jälkeen.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.