Psalms 146

Halleluja! Kiitä Herraa, minun sieluni.

(По слав. 145) Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

Minä kiitän Herraa niinkauvan kuin minä elän, ja Jumalalleni kiitoksen veisaan, niinkauvan kuin minä täällä olen.

Ще хваля ГОСПОДА докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

Älkäät uskaltako päämiehiin; ihmiset he ovat, ei he voi mitään auttaa.

Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

Sillä ihmisen henki pitää erkaneman, ja hänen täytyy maaksi tulla jälleen: silloin ovat kaikki hänen aivoituksensa hukassa.

Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Autuas on se, jonka apu Jakobin Jumala on, jonka toivo Herrassa hänen Jumalassansa on;

Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

Joka taivaan ja maan, meren ja kaikki, jotka niissä ovat, tehnyt on, joka totuuden pitää ijankaikkisesti;

който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

Joka oikeuden saattaa niille, jotka väkivaltaa kärsivät, joka isoovaiset ravitsee. Herra kirvottaa vangitut:

който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

Herra avaa sokian silmät: Herra nostaa kukistetut: Herra rakastaa vanhurskaita.

ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

Herra varjelee vieraat, ja holhoo orpoja ja leskiä, ja jumalattomain tien hajoittaa.

ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а пътя на безбожните обръща.

Herra on kuningas ijankaikkisesti, sinun Jumalas, Zion, suvusta sukuun, Halleluja!

ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за всички поколения! Алилуя!