1. Home
  2. Pair
  3. FinBiblia
  4. BulVeren
  5. Ps.139

Psalms 139

139:1
Davidin Psalmi, edelläveisaajalle. Herra! sinä tutkit minua, ja tunnet minun.
(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.
139:2
Joko minä istun eli nousen, niin sinä sen tiedät: sinä ymmärrät taampaa ajatukseni.
Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.
139:3
Joko minä käyn eli makaan, niin sinä olet ympärilläni, ja näet kaikki tieni.
Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.
139:4
Sillä katso, ei ole sanaakaan kieleni päällä, joita et sinä Herra kaikkia tiedä.
Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.
139:5
Sinä olet tehnyt jälkimäiseni ja ensimäiseni, ja pidät sinun kätes minun päälläni.
Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.
139:6
Senkaltainen tieto on minulle ylen ihmeellinen ja ylen korkia, etten minä voi sitä käsittää.
Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.
139:7
Kuhunka minä menen sinun hengestäs? ja kuhunka minä sinun kasvois edestä pakenen?
Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?
139:8
Jos minä astuisin ylös taivaaseen, niin sinä siellä olet: jos minä vuoteeni helvetissä rakentaisin, katso, sinä myös siellä olet.
Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!
139:9
Jos minä ottaisin aamuruskon siivet, ja asuisin meren äärissä,
Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,
139:10
Niin sinun kätes sielläkin minua johdattais, ja sinun oikia kätes pitäis minun.
дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!
139:11
Jos minä sanoisin: pimeys kuitenkin peittää minun, niin on myös yö valkeus minun ympärilläni.
Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —
139:12
Sillä ei pimeys sinun edessäs pimitä, ja yö valistaa niinkuin päivä; pimeys on niinkuin valkeus.
дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.
139:13
Sinun hallussas ovat minun munaskuuni: sinä peitit minun äitini kohdussa.
Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.
139:14
Minä kiitän sinua sen edestä, että minä niin aivan ihmeellisesti tehty olen: ihmeelliset ovat sinun tekos, ja sen minun sieluni kyllä tietää.
Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.
139:15
Ei minun luuni olleet sinulta salatut, kuin minä siinä salaisesti tehty olin, kuin minä maan sisällä niin taitavasti koottu olin.
Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.
139:16
Sinun silmäs näkivät minun, kuin en vielä valmistettu ollut, ja kaikki päivät sinun kirjaas olivat kirjoitetut, jotka vielä oleman piti, joista ei yksikään silloin vielä tullut ollut.
Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.
139:17
Mutta kuinka kalliit ovat minun edessäni, Jumala, sinun ajatukses? kuinka suuri on heidän lukunsa?
Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!
139:18
Jos minä heitä lukisin, niin ne olisivat usiammat kuin santa: kuin minä herään, olen minä vielä tykönäs.
Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.
139:19
Jumala, jospa tappaisit jumalattomat, ja verikoirat minusta poikkeisivat.
О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!
139:20
Sillä he puhuvat sinusta häpiällisesti, ja sinun vihollises turhaan lausuvat (sinun nimes).
Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.
139:21
Herra, minä tosin vihaan niitä, jotka sinua vihaavat, ja minä närkästyn heistä, jotka karkaavat sinua vastaan.
Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?
139:22
Täydestä todesta minä heitä vihaan; sentähden ovat he minulle viholliset.
Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.
139:23
Tutki minua, Jumala, ja koettele sydämeni: kiusaa minua, ja ymmärrä, kuinka minä ajattelen.
Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.
139:24
Ja katsos, jos minä pahalla tiellä lienen, niin saata minua ijankaikkiselle tielle.
И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

© bibleglot.com