Psalms 132

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Muista, Herra, Davidia, ja kaikkia hänen vaivojansa,

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

Joka Herralle vannoi, ja lupasi lupauksen Jakobin väkevälle:

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

En mene huoneeni majaan, enkä vuoteeseeni pane maata;

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

En anna silmäini unta saada, enkä silmälautaini torkkua,

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Siihenasti kuin minä löydän sian Herralle, Jakobin väkevän asumiseksi.

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

Katso, me kuulimme hänestä Ephratassa: me olemme sen löytäneet metsän kedoilla.

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

Me tahdomme hänen asuinsioihinsa mennä, ja kumartaa hänen jalkainsa astinlaudan edessä.

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

Nouse, Herra, sinun lepoos, sinä ja sinun väkevyytes arkki.

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

Anna pappis pukea heitänsä vanhurskaudella ja sinun pyhäs riemuitkaan.

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

Älä käännä pois voideltus kasvoja, sinun palvelias Davidin tähden.

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

Herra on vannonut Davidille totisen valan, ja ei hän siitä vilpistele: sinun ruumiis hedelmästä minä istutan istuimelles.

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

Jos sinun lapses minun liittoni pitävät, ja minun todistukseni, jotka minä heille opetan, niin heidän lapsensa myös pitää sinun istuimellas istuman ijankaikkisesti.

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

Sillä Herra on Zionin valinnut, ja tahtoo sitä asuinsiaksensa.

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

Tämä on minun leponi ijankaikkisesti: tässä minä tahdon asua; sillä se minulle kelpaa.

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Minä hyvästi siunaan hänen elatuksensa, ja hänen köyhillensä kyllä annan leipää.

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

Hänen pappinsa minä puetan autuudella; ja hänen pyhänsä pitää ilolla riemuitseman.

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

Siellä minä annan puhjeta Davidin sarven: minä valmistan kynttilän voidellulleni.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Hänen vihollisensa minä häpiällä puetan; mutta hänen päällänsä pitää hänen kruununsa kukoistaman.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.