Psalms 122

Davidin veisu korkeimmassa Kuorissa. Minä iloitsen niistä, jotka minulle sanovat: että me menemme Herran huoneeseen,

(По слав. 121) Песен на изкачванията. На Давид. Зарадвах се, когато ми казаха: Да отидем в ГОСПОДНИЯ дом!

Ja että meidän jalkamme pitää seisoman sinun porteissas, Jerusalem.

Краката ни стоят вътре в портите ти, Ерусалиме.

Jerusalem on rakennettu kaupungiksi, johon on tuleminen kokoon,

Ерусалим е построен като здраво затворен в себе си град,

Että sukukunnat astuisivat sinne ylös, Herran sukukunnat, Israelille todistukseksi, kiittämään Herran nimeä.

където се изкачват племената, племената на ГОСПОДА, според свидетелството на Израил, за да славят Името на ГОСПОДА.

Sillä siellä ovat istuimet rakennetut tuomittaa, Davidin huoneen istuimet.

Защото там са поставени престоли за съд, престолите на Давидовия дом.

Toivottakaat Jerusalemille rauhaa: he menestyköön, jotka sinua rakastavat!

Молете се за мира на Ерусалим! Нека благоуспяват онези, които те обичат!

Rauha olkoon sinun muureis sisällä, ja onni sinun huoneissas!

Мир да бъде в крепостите ти, благоденствие — в дворците ти!

Minun veljieni ja ystäväini tähden minä toivotan nyt sinulle rauhaa!

Заради братята си и приятелите си ще кажа сега: Мир да е в теб!

Herran meidän Jumalamme huoneen tähden etsin minä sinun parastas.

Заради дома на ГОСПОДА, нашия Бог, ще търся доброто ти.