Psalms 120

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Minä huudan Herraa minun tuskissani, ja hän kuulee minun rukoukseni.

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

Herra, pelasta minun sieluni valhettelevista suista ja vääristä kielistä?

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Mitä väärä kieli taitaa sinulle tehdä? ja mitä se taitaa toimittaa?

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Se on niinkuin väkevän terävät nuolet, niinkuin tuli katajissa.

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Voi minua, että minä olen muukalainen Mesekin seassa! minun täytyy asua Kedarin majain seassa.

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Se tulee minun sielulleni ikäväksi, asua niiden tykönä, jotka rauhaa vihaavat.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Minä pidän rauhan, mutta kuin minä puhun, niin he sodan nostavat.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.