Psalms 112

Halleluja! Autuas on, joka pelkää Herraa: joka hänen käskyjänsä sangen himoitsee.

(По слав. 111) Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди!

Hänen siemenensä on valtias maan päällä: hurskasten suku pitää siunatuksi tuleman.

Потомците му ще бъдат мощни на земята, поколението на праведните ще се благослови.

Rikkaus ja runsaus on hänen huoneessansa, ja hänen vanhurskautensa pysyy ijankaikkisesti.

Изобилие и богатства ще има в дома му и правдата му ще трае вечно.

Hurskaille koittaa valkeus pimeässä, armolliselta, laupiaalta ja vanhurskaalta.

За праведните изгрява светлина в тъмнината; Той е милостив и състрадателен, и праведен.

Hyvä ihminen on laupias ja mielellänsä lainaa, ja toimittaa asiansa toimellisesti.

Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда.

Sillä hän pysyy ijankaikkisesti: ei vanhurskas ikänä unhoteta.

Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века.

Koska rangaistus tulee, niin ei hän pelkää: hänen sydämensä uskaltaa lujasti Herran päälle.

Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА.

Hänen sydämensä on vahvistettu ja ei pelkää, siihenasti kuin hän näkee ilonsa vihollisistansa.

Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си.

Hän jakaa ja antaa vaivaisille: hänen vanhurskautensa pysyy ijankaikkisesti: hänen sarvensa korotetaan kunnialla.

Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

Jumalatoin näkee sen ja närkästyy: hän pureskelee hampaitansa ja nääntyy; sillä mitä jumalattomat halajavat, se tyhjäksi tulee.

Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине.