Job 41

Taidatkos vetää Leviatanin ongella, ja sitoa hänen kielensä nuoralla?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Taidatkos panna ongen hänen sierameensa, ja hänen leukaluunsa pistää naskalilla lävitse?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Luuletkos, että hän sinua paljon rukoilee, ja liehakoitsee sinun edessäs?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Luuletkos, että hän tekee liiton sinun kanssas, saadakses häntä alinomaiseksi orjakses?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Taidatkos leikitä hänen kanssansa niinkuin linnun kanssa, eli sitoa hänen sinun piikais sekaan?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Luuletkos hänen kumppaneilta leikattaman, jaettaa kauppamiehille.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Taidatkos täyttää koko verkkohuoneen hänen nahallansa, eli kalamiesten kokkoin hänen päällänsä.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Koska sinä häneen rupeet kädelläs, niin muista, ettäs tulet sotaan, josta et sinä mitään voita.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Katso, hänen toivonsa pettää hänen; sillä koska hän hänen näkee, mukeltaneeko hän pois?

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Ei ole niin rohkiaa, kuin tohtii hänen herättää: kuka siis seisoo minun edessäni?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Kuka on minulle jotakin ennen antanut, että minä sen hänelle maksaisin? Minun ovat kaikki, mitä kaikkein taivasten alla on.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Minun täytyy puhua kuinka suuri, kuinka väkevä ja kuinka kaunis hän on.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Kuka riisuu hänen vaatteensa? Kuka tohtii ruveta hänen hampaisiinsa?

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Kuka voi avata hänen leukaluunsa, jotka ovat hirmuiset hänen hammastensa ympäri?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Hänen suomuksensa ovat pulskiat, kiinnitetyt toinen toiseensa, niinkuin sinetti.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Yksi on kiinni toisessa, niin ettei tuuli pääse lävitse.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Ne ovat kiinni toinen toisessansa ja pysyvät yhdessä, ettei heitä taideta eroittaa.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Hänen aivastamisestansa kiiltää valkeus, ja hänen silmänsä ovat niinkuin aamuruskon silmälaudat.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Hänen sunstansa käyvät tulisoitot ulos, ja tuliset kipinät sinkoilevat.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Hänen sieraimistansa käy ulos savu, niinkuin kiehuvasta padasta ja kattilasta.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Hänen henkensä on niinkuin tulinen hiili, ja hänen suustansa käy liekki ulos.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Hänen kaulansa on vahva; ja se on hänen ilonsa, kuin hän tekee jotakin vahinkoa.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Hänen lihansa jäsenet ovat kiinni toinen toisessansa, ne ovat hänessä kiinni, ettei hän liikuteta.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Hänen sydämensä on kova niinkuin kivi, ja niin vahva kuin alimmainen myllyn kivi.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Kuin hän korottaa itsensä, niin väkevät peljästyvät; kuin hän joutuu edes, niin ei siellä armoa ole.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Jos hänen tykönsä mennään miekalla eli keihäällä, aseilla eli haarniskoilla, niin ei hän itsiänsä liikuta.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Ei hän rautaa tottele enempi kuin kortta, eikä vaskea enempi kuin lahopuuta.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Ei häntä nuolet karkota, ja linkokivet ovat hänelle niinkuin akanat.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Vasara on hänen edssänsä niinkuin korsi; hän pilkkaa liehuvia keihäitä.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Ja hän taitaa maata terävällä kivellä, hän makaa terävällä niinkuin sontatunkiolla.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Hän saattaa syvän meren kiehumaan niinkuin padan, ja liikuttaa yhteen niinkuin voiteen.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Hänen jälkeensä polku valkenee; hän tekee syvyydet sangen harmaaksi.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Ei ole maalla hänen vertaistansa; hän on tehty pelkäämättömäksi.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Hän katsoo kaikki korkiat ylön; hän on kaikkein ylpeiden kuningas.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.