Job 10

Minun sieluni suuttuu elämästä; minun valitukseni minusta annan minä olla ja puhun sieluni murheessa.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Sanon Jumalalle: älä minua tuomitse: anna minun tietää, minkätähden sinä riitelet minun kanssani.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Onko sinulla ilo siitä, ettäs väkivaltaa teet, ja hylkäät minun, joka käsialas olen, ja annat jumalattomain aivoitukset kunniaan tulla?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Onko sinulla lihalliset silmät? eli katsotkos niinkuin ihminen katsoo?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Onko sinun päiväs niinkuin ihmisen päivät? eli vuotes niinkuin ihmisen vuodet?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Ettäs kysyt minun vääryyttäni, ja tutkit pahaa tekoani,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Vaikka tiedät, etten minä ole jumalatoin; ehkei yhtään ole, joka taitaa sinun kädestäs vapauttaa.

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Sinun kätes ovat minun valmistaneet ja tehneet minun kaikki ympäri, ja sinä tahdot hukuttaa minun?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Muista siis, että olet minun tehnyt niinkuin saven, ja annat minun tulla maaksi jälleen.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Etkös minua ole lypsänyt kuin rieskaa, ja antanut minun juosta niinkuin juustoa?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Sinä olet minun puettanut nahalla ja lihalla: luilla ja suonilla olet sinä minun peittänyt.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Elämän ja hyvän työn olet sinä minulle osoittanut, ja sinun katsomises minun henkeni kätkee.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Ja vaikka sinä nämät salaat sydämessäs, niin minä tiedän sen kuitenkin, ettäs sen muistat,

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Jos minä pahaa teen, niin sinä kohta havaitset, ja et jätä minun pahaa tekoani rankaisemata.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Jos minä olen jumalatoin, voi minua! jos minä olen hurskas, niin en minä kuitenkaan uskalla nostaa ylös päätäni. Minä olen täynnä ylönkatsetta, katsos minun viheliäisyyttäni.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Noustessa sinä ajat minua takaa niinkuin jalopeura, ja taas ihmeellisesti minun kanssani menettelet.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Sinä uudistat todistukses minua vastaan, ja vihastut kovin minun päälleni. Minua vaivaa yksi toisensa jälkeen niinkuin sota.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Miksis minun annoit lähteä äitini kohdusta? jospa minä olisin kuollut, ettei yksikään silmä olisi minua nähnyt!

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Niin minä olisin kuin en olisikaan ollut, kannettu äitini kohdusta hautaan.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Eikö minun ikäni lyhyt ole? Lakkaa ja päästä minua, ja luovu minusta, että minä vähänkin virvoitusta saisin,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Ennenkuin minä menen, enkä palaja, pimeyden ja kuolon varjon maalle,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Joka on pimeyden maa ja synkiä kuolon varjo, jossa ei yhtään järjestystä ole, joka paisteessansa on niinkuin synkeys.

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.