Ecclesiastes 3

Kaikella on määräaika, ja aikansa on joka asialla taivaan alla.

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

Aika on syntyä ja aika kuolla. Aika on istuttaa ja aika repiä istutus.

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Aika on surmata ja aika parantaa. Aika on purkaa ja aika rakentaa.

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

Aika on itkeä ja aika nauraa. Aika on valittaa ja aika hypellä.

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

Aika on heitellä kiviä ja aika kerätä kivet. Aika on syleillä ja aika olla syleilemättä.

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

Aika on etsiä ja aika kadottaa. Aika on säilyttää ja aika viskata pois.

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

Aika on reväistä rikki ja aika ommella yhteen. Aika on olla vaiti ja aika puhua.

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

Aika on rakastaa ja aika vihata. Aika on sodalla ja aika rauhalla.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Mitä hyötyä on työntekijällä siitä, mistä hän näkee vaivaa?

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

Minä olen katsonut sitä työtä, minkä Jumala on antanut ihmislapsille, heidän sillä itseään rasittaaksensa.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Kaiken hän on tehnyt kauniisti aikanansa, myös iankaikkisuuden hän on pannut heidän sydämeensä; mutta niin on, ettei ihminen käsitä tekoja, jotka Jumala on tehnyt, ei alkua eikä loppua.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

Minä tulin tietämään, ettei heillä ole muuta onnea kuin iloita ja tehdä hyvää eläessänsä.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

Mutta jokaiselle ihmiselle on sekin, että hän syö ja juo ja nauttii hyvää kaiken vaivannäkönsä ohessa, Jumalan lahja.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

Minä tulin tietämään, että kaikki, mitä Jumala tekee, pysyy iäti. Ei ole siihen lisäämistä eikä siitä vähentämistä. Ja Jumala on sen niin tehnyt, että häntä peljättäisiin.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

Mitä nyt on, sitä on ollut jo ennenkin; ja mitä vasta on oleva, sitä on ollut jo ennenkin. Jumala etsii jälleen sen, mikä on mennyttä.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

Vielä minä näin auringon alla oikeuspaikan, ja siinä oli vääryys, ja vanhurskauden paikan, ja siinä oli vääryys.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

Minä sanoin sydämessäni: Vanhurskaan ja väärän tuomitsee Jumala, sillä siellä on jokaisella asialla ja jokaisella teolla aikansa.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

Minä sanoin sydämessäni: Ihmislasten tähden se niin on, jotta Jumala heitä koettelisi ja he tulisivat näkemään että he omassa olossaan ovat eläimiä.

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

Sillä ihmislasten käy niinkuin eläintenkin; sama on kumpienkin kohtalo. Niinkuin toiset kuolevat, niin toisetkin kuolevat; yhtäläinen henki on kaikilla. Ihmisillä ei ole mitään etua eläinten edellä, sillä kaikki on turhuutta.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

Kaikki menee samaan paikkaan. Kaikki on tomusta tullut, ja kaikki palajaa tomuun.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Kuka tietää ihmisen hengestä, kohoaako se ylös, ja eläimen hengestä, vajoaako se alas maahan?

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

Niin minä tulin näkemään, että ei ole mitään parempaa, kuin että ihminen iloitsee teoistansa, sillä se on hänen osansa. Sillä kuka tuo hänet takaisin näkemään iloksensa sitä, mikä tulee hänen jälkeensä?

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?