Romans 2

Protož nemůžeš se vymluviti, ó člověče každý, potupuje jiného. Nebo tím, že jiného potupuješ, sám sebe odsuzuješ, poněvadž totéž činíš, což na jiném tupíš.

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Vímeť zajisté, že soud Boží jest podle pravdy proti těm, kteříž takové věci činí.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Zdali se domníváš, ó člověče, jenž soudíš ty, kdož takové věci činí, a sám totéž čině, že ty ujdeš soudu Božího?

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Čili bohatstvím dobrotivosti jeho a snášelivosti i dlouhočekání pohrdáš, nevěda, že dobrotivost Boží ku pokání tebe vede?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Ale podle tvrdosti své a srdce nekajícího shromažďuješ sobě hněv ke dni hněvu a zjevení spravedlivého soudu Božího,

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Kterýž odplatí jednomu každému podle skutků jeho,

който ще отплати на всекиго според делата му:

Těm zajisté, kteříž trvajíce v dobrém skutku, slávy a cti a nesmrtelnosti hledají, životem věčným,

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

Těm pak, kteříž jsou svárliví a pravdě nepovolují, ale povolují nepravosti, prchlivostí a hněvem,

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Trápením a úzkostí, a to každé duši člověka činícího zlé, i Žida předně, a též i Řeka.

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Ale slávu a čest a pokoj dá každému, kdož činí dobré, i Židu předně, a též i Řeku.

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Neboť není přijímání osob u Boha.

Понеже Бог не гледа на лице.

Kteřížkoli zajisté bez Zákona hřešili, bez Zákona i zahynou; a kteřížkoli pod Zákonem byvše hřešili, skrze Zákon odsouzeni budou,

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

(Nebo ne ti, jenž slyší Zákon, spravedlivi jsou před Bohem, ale činitelé Zákona spravedlivi budou.

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

Nebo když pohané Zákona nemajíce, od přirození činí to, což přikazuje Zákon, takoví Zákona nemajíce, sami sobě zákonem jsou,

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Kteřížto ukazují dílo Zákona napsané na srdcích svých, když jim to osvědčuje svědomí jejich i myšlení, kteráž se vespolek obviňují, anebo také vymlouvají.)

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

V ten den, kdyžto souditi bude Bůh tajné věci lidské, podle evangelium mého skrze Jezukrista.

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

Aj, ty sloveš Žid, a spoléháš na Zákon, a chlubíš se Bohem,

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

A znáš vůli jeho, a rozeznáváš, co sluší neb nesluší, naučen jsa z Zákona,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

A za to máš, že jsi ty vůdcím slepých, světlem těch, kteříž jsou ve tmě,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

Ředitelem nemoudrých, učitelem nemluvňat, majícím formu umění a pravdy v Zákoně.

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

Kterakž tedy jiného uče, sám sebe neučíš? Vyhlašuje, že nemá kradeno býti, sám kradeš?

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Pravě: Nezcizoložíš, a cizoložství pácháš? V ohavnosti maje modly, svatokrádeže se dopouštíš?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Zákonem se chlubě, přestupováním Zákona Bohu neúctu činíš?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Nebo jméno Boží pro vás v porouhání jest mezi pohany, jakož psáno jest.

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Obřezáníť zajisté prospěje, budeš-li Zákon plniti; pakli budeš přestupitelem Zákona, obřezání tvé učiněno jest neobřezáním.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

A protož jestližeť by neobřízka ostříhala práv Zákona, zdaliž nebude počtena neobřízka jejich za obřízku?

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

A odsoudí ti, kteříž jsou z přirození neobřízka, zachovávajíce Zákon, tebe, kterýž pod literou a obřízkou přestupník jsi Zákona?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Nebo ne ten jest pravý Žid, kterýž jest zjevně Židem; aniž to jest pravé obřezání, kteréž bývá zjevně na těle;

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Ale ten jest pravý Žid, kterýžto vnitř jest Židem, a to jest pravé obřezání, kteréž jest srdečné v duchu, a ne podle litery; jehožto chvála ne z lidí jest, ale z Boha.

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.