Psalms 95

Poďte, zpívejme Hospodinu, prokřikujme skále spasení našeho.

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

Předejděme oblíčej jeho s díkčiněním, žalmy prozpěvujme jemu.

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

Nebo Hospodin jest Bůh veliký, a král veliký nade všecky bohy,

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

V jehož rukou základové země, a vrchové hor jeho jsou.

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

Jehož jest i moře, nebo on je učinil, i země, kterouž ruce jeho sformovaly.

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

Poďte, sklánějme se, a padněme před ním, klekejme před Hospodinem stvořitelem naším.

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

Onť jest zajisté Bůh náš, a my jsme lid pastvy jeho, a stádo rukou jeho. Dnes uslyšíte-li hlas jeho,

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

Nezatvrzujte srdce svého, jako při popuzení, a v den pokušení na poušti,

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

Kdežto pokoušeli mne otcové vaši, zkusiliť jsou mne, a viděli skutky mé.

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

Za čtyřidceti let měl jsem nesnáz s národem tím, a řekl jsem: Lid tento bloudí srdcem, a nepoznali cest mých.

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

Jimž jsem přisáhl v hněvě svém, že nevejdou v odpočinutí mé.

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!