Psalms 77

Přednímu kantoru z potomků Jedutunových, s Azafem, žalm.

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Hlas můj k Bohu, když volám, hlas můj k Bohu, aby ucha naklonil ke mně.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

V den ssoužení svého Pána hledal jsem, v noci ruce své rozprostíral jsem bez přestání, a nedala se potěšiti duše má.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Na Boha zpomínal jsem a kormoutil se, přemyšloval jsem, a úzkostmi svírán byl duch můj. Sélah.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Zdržoval jsi oči mé, aby bděly; potřín jsem byl, aniž jsem mluviti mohl.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

I přicházeli mi na pamět dnové předešlí, a léta dávní.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Rozpomínal jsem se v noci na zpěvy své, v srdci svém přemyšloval jsem, a zpytoval to duch můj, pravě:

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Zdali na věky zažene Bůh? Nikdy-liž již více lásky neukáže?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Zdali do konce přestane milosrdenství jeho? A konec vezme slovo od pokolení až do pokolení?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Zdali se zapomněl smilovávati Bůh silný? Zdaž zadržel v hněvě milosrdenství svá? Sélah.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

I řekl jsem: Toť jest má smrt. Ale učiníť proměnu pravice Nejvyššího.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Rozpomínati se budu na skutky Hospodinovy, a připomínati sobě divné činy tvé, od starodávna.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

A přemyšlovati o všelikém díle tvém, a o skutcích tvých mluviti.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Bože, svatá jest cesta tvá. Kdo jest silný, veliký, jako Bůh?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Ty jsi ten Bůh silný, jenž činíš divné věci; uvedl jsi v známost mezi národy sílu svou.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Vysvobodil jsi ramenem lid svůj, syny Jákobovy a Jozefovy. Sélah.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Vidělyť jsou tě vody, Bože, viděly tě vody, a zstrašily se; pohnuly se také i hlubiny.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Vydali povodně oblakové, vydala hřmot nebesa, ano i kameníčko tvé skákalo.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Vznělo hřímání tvé po obloze, blýskání osvěcovalo okršlek zemský, pohybovala se a třásla země.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Skrze moře byla cesta tvá, a stezky tvé skrze vody veliké, a však šlepějí tvých nebylo znáti. [ (Psalms 77:21) Vedl jsi jako stádo lid svůj skrze Mojžíše a Arona. ]

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.