Psalms 22

Přednímu zpěváku k času jitřnímu, žalm Davidův.

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Bože můj, Bože můj, pročež jsi mne opustil? Vzdálils se od spasení mého a od slov naříkání mého.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Bože můj, přes celý den volám, a neslyšíš, i v noci, a nemohu se utajiti.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Ty zajisté jsi svatý, zůstávající vždycky k veliké chvále Izraelovi.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

V toběť doufali otcové naši, doufali, a vysvobozovals je.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

K tobě volávali, a spomáhals jim; v tobě doufali, a nebývali zahanbeni.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Já pak červ jsem, a ne člověk, útržka lidská a povrhel vůbec.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Všickni, kteříž mne vidí, posmívají se mi, ošklebují se, a hlavami potřásají, říkajíce:

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Spustiltě se na Hospodina, nechť ho vysvobodí; nechať jej vytrhne, poněvadž se mu v něm zalíbilo.

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Ješto ty jsi, kterýž jsi mne vyvedl z života, ustaviv mne v doufání při prsích matky mé.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Na tebeť jsem uvržen od narození svého, od života matky mé Bůh můj ty jsi.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Nevzdalujž se ode mne, nebo ssoužení blízké jest, a nemám spomocníka.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Obkličujíť mne býkové mnozí, silní volové z Bázan obstupují mne.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Otvírají na mne ústa svá, jako lev rozsapávající a řvoucí.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Jako voda rozplynul jsem se, a rozstoupily se všecky kosti mé, a srdce mé jako vosk rozpustilo se u prostřed vnitřností mých.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Vyprahla jako střepina síla má, a jazyk můj přilnul k dásním mým, anobrž v prachu smrti položils mne.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Nebo psi obskočili mne, rota zlostníků oblehla mne, zprobijeli ruce mé i nohy mé.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Mohl bych sčísti všecky kosti své, oni pak hledí na mne, a dívají se mi.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Dělí mezi sebou roucha má, a o můj oděv mecí los.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Ale ty, Hospodine, nevzdalujž se, sílo má, přispěj k spomožení mému.

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Vychvať od meče duši mou, a z moci psů jedinkou mou.

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Zachovej mne od úst lva, a od rohů jednorožcových vyprosť mne.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

I budu vypravovati bratřím svým o jménu tvém, u prostřed shromáždění chváliti tě budu, řka:

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Kteříž se bojíte Hospodina, chvalte jej, všecko símě Jákobovo ctěte jej, a boj se ho všecka rodino Izraelova.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Nebo nepohrdá, ani se odvrací od trápení ztrápeného, aniž skrývá tváři své od něho, nýbrž když k němu volá, vyslýchá jej.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

O tobě chvála má v shromáždění velikém, sliby své plniti budu před těmi, kteříž se bojí tebe.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Jísti budou tiší a nasyceni budou, chváliti budou Hospodina ti, kteříž ho hledají, živo bude srdce vaše na věky.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Rozpomenou a obrátí se k Hospodinu všecky končiny země, a skláněti se budou před ním všecky čeledi národů.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Nebo Hospodinovo jest království, a onť panuje nad národy.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Jísti budou a skláněti se před ním všickni tuční země, jemu se klaněti budou všickni sstupující do prachu, a kteříž duše své nemohou při životu zachovati.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Símě jejich sloužiti mu bude, a přičteno bude ku Pánu v každém věku. [ (Psalms 22:32) Přijdouť, a lidu, kterýž z nich vyjde, vypravovati budou spravedlnost jeho; nebo ji skutkem vykonal. ]

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.