Psalms 17

Modlitba Davidova. Vyslyš, Hospodine, spravedlnost, a pozoruj volání mého; nakloň uší k modlitbě mé, kteráž jest beze vší rtů ošemetnosti.

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Od tváři tvé vyjdiž soud můj, oči tvé nechať patří na upřímnost.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Zkusils srdce mého, navštívils je v noci; ohněm jsi mne zpruboval, aniž jsi co shledal; to, což myslím, nepředstihá úst mých.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Z strany pak skutků lidských, já podlé slova rtů tvých vystříhal jsem se stezky zhoubce.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Zdržuj kroky mé na cestách svých, aby se neuchylovaly nohy mé.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Já volám k tobě, nebo vyslýcháš mne, ó Bože silný; nakloň ke mně ucha svého, a slyš řeč mou.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Prokaž milosrdenství svá, naději majících ochránce před těmi, kteříž povstávají proti pravici tvé.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Ostříhej mne jako zřítelnice oka, v stínu křídel svých skrej mne,

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Od tváři bezbožných těch, kteříž mne hubí, od nepřátel mých úhlavních obkličujících mne,

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Kteříž tukem svým zarostli, mluví pyšně ústy svými.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Jižť i kroky naše předstihají, oči své obrácené mají, aby nás porazili na zem.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Každý z nich podoben jest lvu žádostivému loupeže, a lvíčeti sedícímu v skrýši.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Povstaniž, Hospodine, předejdi tváři jeho, sehni jej, a vytrhni duši mou od bezbožníka mečem svým,

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Rukou svou od lidí, ó Hospodine, od lidí světských, jichžto oddíl jest v tomto životě, a jejichž břicho ty z špižírny své naplňuješ. Čímž i synové jejich nasyceni bývají, a ostatků zanechávají maličkým svým.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Já pak v spravedlnosti spatřovati budu tvář tvou; nasycen budu obrazem tvým, když procítím.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.