Psalms 139

Přednímu zpěváku, žalm Davidův. Hospodine, ty jsi mne zkusil a seznal.

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Ty znáš sednutí mé i povstání mé, rozumíš myšlení mému zdaleka.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Chození mé i ležení mé ty obsahuješ, a všech mých cest svědom jsi.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Než ještě mám na jazyku slovo, aj, Hospodine, ty to všecko víš.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Z zadu i z předu obklíčils mne, a vzložils na mne ruku svou.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Divnější jest umění tvé nad můj vtip; vysoké jest, nemohu k němu.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Kamž bych zašel od ducha tvého? Aneb kam bych před tváří tvou utekl?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Jestliže bych vstoupil na nebe, tam jsi ty; pakli bych sobě ustlal v hrobě, aj, přítomen jsi.

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Vzal-li bych křídla záře jitřní, abych bydlil při nejdalším moři:

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

I tamť by mne ruka tvá provedla, a pravice tvá by mne popadla.

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Dím-li pak: Aspoň tmy, jako v soumrak, přikryjí mne, ale i noc jest světlem vůkol mne.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Aniž ty tmy před tebou ukryti mohou, anobrž noc jako den tobě svítí, rovně tma jako světlo.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Ty zajisté v moci máš ledví má, přioděl jsi mne v životě matky mé.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Oslavuji tě, proto že se hrozným a divným skutkům tvým divím, a duše má zná je výborně.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Neníť ukryta žádná kost má před tebou, jakž jsem učiněn v skrytě, a řemeslně složen, v nejhlubších místech země.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Trupel můj viděly oči tvé, v knihu tvou všickni oudové jeho zapsáni jsou, i dnové,v nichž formováni byli, když ještě žádného z nich nebylo.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Protož u mne ó jak drahá jsou myšlení tvá, Bože silný, a jak jest jich nesčíslná summa!

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Chtěl-li bych je sčísti, více jest jich než písku; procítím-li, a já jsem vždy s tebou.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Zabil-li bys, ó Bože, bezbožníka, tehdážť by muži vražedlní odstoupili ode mne,

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Kteříž mluví proti tobě nešlechetně; marně vyvyšují nepřátely tvé.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Zdaliž těch, kteříž tě v nenávisti mají, ó Hospodine, v nenávisti nemám? A ti, kteříž proti tobě povstávají, zdaž mne nemrzejí?

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Úhlavní nenávistí jich nenávidím, a mám je za nepřátely.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Vyzpytuj mne, Bože silný, a poznej srdce mé; zkus mne, a poznej myšlení má.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

A popatř, chodím-liť já cestou odpornou tobě, a veď mne cestou věčnou.

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!