Psalms 10

Proč, ó Hospodine, stojíš zdaleka, a skrýváš se v čas ssoužení?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Z pychu bezbožník protivenství činí chudému. Ó by jati byli v zlých radách, kteréž vymýšlejí.

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Neboť se honosí bezbožník v líbostech života svého, a lakomý sobě pochlebuje, a Hospodina popouzí.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Bezbožník pro pýchu, kterouž na sobě prokazuje, nedbá na nic; všecka myšlení jeho jsou, že není Boha.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Dobře mu se daří na cestách jeho všelikého času, soudové tvoji vzdáleni jsou od něho, i na všecky nepřátely své fouká,

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Říkaje v srdci svém: Nepohnuť se od národu až do pronárodu, nebo nebojím se zlého.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Ústa jeho plná jsou zlořečenství, i chytrosti a lsti; pod jazykem jeho trápení a starost.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Sedí v zálohách ve vsech a v skrýších, aby zamordoval nevinného; očima svýma po chudém špehuje.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Číhá v skrytě jako lev v jeskyni své, číhá, aby pochytil chudého, uchvacujeť jej, a táhne pod sítku svou.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Připadá a stuluje se, dokudž by nevpadlo v silné pazoury jeho shromáždění chudých.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Říká v srdci svém: Zapomenulť jest Bůh silný, skryl tvář svou, nepohledíť na věky.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Povstaniž, Hospodine Bože silný, vznes ruku svou, nezapomínejž se nad chudými.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Proč má bezbožník Boha popouzeti, říkaje v srdci svém, že toho vyhledávati nebudeš?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Díváš se do času, nebo ty nátisk a bolest spatřuješ, abys jim odplatil rukou svou; na tebeť se spouští chudý, sirotku ty jsi spomocník.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Potři rámě bezbožného, a vyhledej nepravosti zlostného, tak aby neostál.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Hospodin jest králem věčných věků, národové z země své hynou.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

Žádost ponížených vyslýcháš, Hospodine, utvrzuješ srdce jejich, ucha svého k nim nakloňuješ,

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

Abys soud činil sirotku a ssouženému, tak aby jich nessužoval více člověk bídný a zemský.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.