Proverbs 7

Synu můj, ostříhej řečí mých, a přikázaní má schovej u sebe.

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

Ostříhej přikázaní mých, a živ budeš, a naučení mého jako zřítelnice očí svých.

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

Přivaž je na prsty své, napiš je na tabuli srdce svého.

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Rci moudrosti: Sestra má jsi ty, a rozumnost přítelkyní jmenuj,

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

Aby tě ostříhala od ženy cizí, od postranní, jenž řečmi svými lahodí.

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

Nebo z okna domu svého okénkem vyhlédaje,

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

Viděl jsem mezi hloupými, spatřil jsem mezi mládeží mládence bláznivého.

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

Kterýž šel po ulici vedlé úhlu jejího, a cestou k domu jejímu kráčel,

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

V soumrak, u večer dne, ve tmách nočních a v mrákotě.

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

A aj, žena potkala ho v ozdobě nevěstčí a chytrého srdce,

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

Štěbetná a opovážlivá, v domě jejím nezůstávají nohy její,

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

Jednak vně, jednak na ulici u každého úhlu úklady činící.

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

I chopila jej, a políbila ho, a opovrhši stud, řekla jemu:

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

Oběti pokojné jsou u mne, dnes splnila jsem slib svůj.

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

Protož vyšla jsem vstříc tobě, abych pilně hledala tváři tvé, i nalezla jsem tě.

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

Koberci jsem obestřela lůže své, s řezbami a prostěradly Egyptskými,

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

Vykadila jsem pokojík svůj mirrou a aloe a skořicí.

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

Poď, opojujme se milostí až do jitra, obveselíme se v milosti.

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

Nebo není muže doma, odšel na cestu dalekou.

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

Pytlík peněz vzal s sebou, v jistý den vrátí se do domu svého.

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

I naklonila ho mnohými řečmi svými, a lahodností rtů svých přinutila jej.

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

Šel za ní hned, jako vůl k zabití chodívá, a jako blázen v pouta, jimiž by trestán byl.

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

Dokudž nepronikla střela jater jeho, pospíchal jako pták k osídlu, nevěda, že ono bezživotí jeho jest.

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

Protož nyní, synové, slyšte mne, a pozorujte řečí úst mých.

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

Neuchyluj se k cestám jejím srdce tvé, aniž se toulej po stezkách jejích.

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

Nebo mnohé zranivši, porazila, a silní všickni zmordováni jsou od ní.

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

Cesty pekelné dům její, vedoucí do skrýší smrti.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.