Proverbs 5

Synu můj, pozoruj moudrosti mé, k opatrnosti mé nakloň ucha svého,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Abys ostříhal prozřetelnosti, a rtové tvoji šetřili umění.

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Nebo rtové cizí ženy strdí tekou, a měkčejší nad olej ústa její.

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

Poslední pak věci její hořké jsou jako pelyněk, ostré jako meč na obě straně ostrý.

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

Nohy její sstupují k smrti, krokové její hrob uchvacují.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Stezku života snad bys zvážiti chtěl? Vrtkéť jsou cesty její, neseznáš.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Protož, synové, poslechněte mne, a neodstupujte od řečí úst mých.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Vzdal od ní cestu svou, a nepřibližuj se ke dveřím domu jejího,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

Abys snad nedal jiným slávy své, a let svých ukrutnému,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

Aby se nenasytili cizí úsilím tvým, a práce tvá nezůstala v domě cizím.

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

I řval bys naposledy, když bys zhubil tělo své a čerstvost svou,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

A řekl bys: Jak jsem nenáviděl cvičení, a domlouváním pohrdalo srdce mé,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

A neposlouchal jsem hlasu vyučujících mne, a k učitelům svým nenaklonil jsem ucha svého!

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

O málo, že jsem nevlezl ve všecko zlé u prostřed shromáždění a zástupu.

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Pí vodu z čisterny své, a prameny z prostředku vrchoviště svého.

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Nechť se rozlévají studnice tvé ven, a potůčkové vod na ulice.

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Měj je sám sobě, a ne cizí s tebou.

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Budiž požehnaný pramen tvůj, a vesel se z manželky mladosti své.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Laně milostné a srny utěšené; prsy její ať tě opojují všelikého času, v milování jejím kochej se ustavičně.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Nebo proč bys se kochal, synu můj, v cizí, a objímal život postranní,

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Poněvadž před očima Hospodinovýma jsou cesty člověka, a on všecky stezky jeho váží?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Nepravosti vlastní jímají bezbožníka takového, a v provazích hříchu svého uvázne.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Takovýť umře, proto že nepřijímal cvičení, a ve množství bláznovství svého blouditi bude.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.