Proverbs 26

Jako sníh v létě, a jako déšť ve žni, tak nepřipadá na blázna čest.

Както сняг през лятото и както дъжд в жетва, така и чест не подхожда на безумния.

Jako vrabec přenáší se, a vlaštovice létá, tak zlořečení bez příčiny nedojde.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва.

Bič na koně, uzda na osla, a kyj na hřbet blázna.

Бич за коня, юзда за магарето и тояга за гърба на безумните.

Neodpovídej bláznu podlé bláznovství jeho, abys i ty jemu nebyl podobný.

Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти като него.

Odpověz bláznu podlé bláznovství jeho, aby sám u sebe nebyl moudrý.

Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има за мъдър в очите си.

Jako by nohy osekal, bezpráví se dopouští ten, kdož svěřuje poselství bláznu.

Който праща известие чрез ръката на безумния, си отсича краката и пие насилие.

Jakož nejednostejní jsou hnátové kulhavého, tak řeč v ústech bláznů.

Както краката на недъгавия висят отпуснати, така е и притча в устата на безумните.

Jako vložiti kámen do praku, tak jest, když kdo ctí blázna.

Както възел със скъпоценни камъни, хвърлен на грамада, така е и този, който отдава чест на безумния.

Trn, kterýž se dostává do rukou opilého, jest přísloví v ústech bláznů.

Както трън, който влиза в ръката на пияницата, така е и притча в устата на безумните.

Veliký pán stvořil všecko, a dává odplatu bláznu, i odměnu přestupníkům.

Както стрелец, който ранява всеки, така е и който наема безумен или който наема минувачи.

Jakož pes navracuje se k vývratku svému, tak blázen opětuje bláznovství své.

Както псето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост.

Spatřil-li bys člověka, an jest moudrý sám u sebe, naděje o bláznu lepší jest než o takovém.

Виждаш ли човек, мъдър в очите си? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

Říká lenoch: Lev lítý jest na cestě, lev jest v ulici.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има сред площадите!

Dvéře se obracejí na stežejích svých, a lenoch na lůži svém.

Както вратата се завърта на пантите си, така и ленивият — на леглото си.

Schovává lenivý ruku svou za ňadra; těžko mu vztáhnouti ji k ústům svým.

Ленивият натопява ръката си в чинията и му е тежко да я върне обратно до устата си.

Moudřejší jest lenivý u sebe sám, nežli sedm odpovídajících s soudem.

Ленивият е по-мъдър в очите си от седмина, които отговарят разумно.

Psa za uši lapá, kdož odcházeje, hněvá se ne v své při.

Както един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.

Jako nesmyslný vypouští jiskry a šípy smrtelné,

Както е луд, който хвърля главни, стрели и смърт,

Tak jest každý, kdož oklamává bližního, a říká: Zdaž jsem nežertoval?

така е и човекът, който измамва ближния си и казва: Не се ли пошегувах!

Když není drev, hasne oheň; tak když nebude klevetníka, utichne svár.

Където няма дърва, огънят изгасва и където няма клюкар, раздорът престава.

Uhel mrtvý k roznícení, a drva k ohni, tak člověk svárlivý k roznícení svady.

Както въглища за жар и дърва за огън, така е и свадлив човек да разпалва свада.

Slova utrhače jako ubitých, ale však sstupují do vnitřností života.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Stříbrná trůska roztažená po střepě jsou rtové protivní a srdce zlé.

Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.

Rty svými za jiného se staví ten, jenž nenávidí, ale u vnitřnosti své skládá lest.

Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;

Když se ochotný ukáže řečí svou, nevěř mu; nebo sedmera ohavnost jest v srdci jeho.

когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.

Přikrývána bývá nenávist chytře, ale zlost její zjevena bývá v shromáždění.

Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

Kdo jámu kopá, do ní upadá, a kdo valí kámen, na něj se obrací.

Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху онзи, който го търкаля.

Člověk jazyka ošemetného v nenávisti má ponížené, a ústy úlisnými způsobuje pád.

Лъжлив език мрази съкрушените от него, и ласкателна уста води до съсипване.