Proverbs 16

Při člověku bývá spořádání myšlení, ale od Hospodina jest řeč jazyka.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.

Všecky cesty člověka čisté se jemu zdají, ale kterýž zpytuje duchy, Hospodin jest.

Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.

Uval na Hospodina činy své, a budou upevněna předsevzetí tvá.

Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят.

Hospodin všecko učinil pro sebe samého, také i bezbožného ke dni zlému.

ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния — за деня на злото.

Ohavností jest Hospodinu každý pyšného srdce; by sobě na pomoc i jiné přivzal, neujde pomsty.

Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.

Milosrdenstvím a pravdou očištěna bývá nepravost, a v bázni Hospodinově uchází se zlého.

С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

Když se líbí Hospodinu cesty člověka, také i nepřátely jeho spokojuje k němu.

Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

Lepší jest maličko s spravedlností, než množství důchodů nespravedlivých.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Srdce člověka přemýšlí o cestě své, ale Hospodin spravuje kroky jeho.

Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.

Rozhodnutí jest ve rtech královských, v soudu neuchylují se ústa jeho.

Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.

Váha a závaží jsou úsudek Hospodinův, a všecka závaží v pytlíku jeho nařízení.

Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.

Ohavností jest králům činiti bezbožně; nebo spravedlností upevňován bývá trůn.

Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.

Rtové spravedliví líbezní jsou králům, a ty, kteříž upřímě mluví, milují.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Rozhněvání královo jistý posel smrti, ale muž moudrý ukrotí je.

Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

V jasné tváři královské jest život, a přívětivost jeho jako oblak s deštěm jarním.

В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.

Mnohem lépe jest nabyti moudrosti než zlata nejčistšího, a nabyti rozumnosti lépe než stříbra.

Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.

Cesta upřímých jest odstoupiti od zlého; ostříhá duše své ten, kdož ostříhá cesty své.

Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си.

Před setřením bývá pýcha, a před pádem pozdvižení ducha.

Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

Lépe jest poníženého duchu býti s pokornými, než děliti kořist s pyšnými.

По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.

Ten, kdož pozoruje slova, nalézá dobré; a kdož doufá v Hospodina, blahoslavený jest.

Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.

Ten, kdož jest moudrého srdce, slove rozumný, a sladkost rtů přidává naučení.

Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.

Rozumnost těm, kdož ji mají, jest pramen života, ale umění bláznů jest bláznovství.

Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.

Srdce moudrého rozumně spravuje ústa svá, tak že rty svými přidává naučení.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Plást medu jsou řeči utěšené, sladkost duši, a lékařství kostem.

Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

Cesta zdá se přímá člověku, ale dokonání její jistá cesta smrti.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

Člověk pracovitý pracuje sobě, nebo ponoukají ho ústa jeho.

Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.

Muž nešlechetný vykopává zlé, v jehožto rtech jako oheň spalující.

Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.

Muž převrácený rozsívá sváry, a klevetník rozlučuje přátely.

Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

Muž ukrutný přeluzuje bližního svého, a uvodí jej na cestu nedobrou.

Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

Zamhuřuje oči své, smýšleje věci převrácené, a zmítaje pysky svými, vykonává zlé.

Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.

Koruna ozdobná jsou šediny na cestě spravedlnosti se nalézající.

Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

Lepší jest zpozdilý k hněvu než silný rek, a kdož panuje nad myslí svou nežli ten, kterýž dobyl města.

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си — от завоевател на град.

Do klínu umítán bývá los, ale od Hospodina všecko řízení jeho.

Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.