Matthew 13

A v ten den vyšed Ježíš z domu, sedl podle moře.

В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

I sešli se k němu zástupové mnozí, takže vstoupiv na lodí, seděl, všecken pak zástup stál na břehu.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

I mluvil jim mnoho v podobenstvích, řka: Aj, vyšel rozsevač, aby rozsíval.

И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

A když on rozsíval, některá seménka padla podle cesty, a přiletěli ptáci, i szobali je.

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Jiná pak padla na místa skalnatá, kdežto neměla mnoho země; a rychle vzešla, protože neměla hlubokosti země.

А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

Ale když slunce vzešlo, uvadla, a že neměla kořene, uschla.

а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Jiná pak padla v trní; i vzrostlo trní, a udusilo je.

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

A jiná padla v zemi dobrou; i vydalo užitek, některé stý, jiné šedesátý a jiné třidcátý.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Kdo má uši k slyšení, slyš.

Който има уши (да слуша), нека слуша.

Tedy přistoupivše učedlníci, řekli jemu: Proč jim v podobenstvích mluvíš?

Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

On pak odpověděv, řekl jim: Nebo vám dáno jest znáti tajemství království nebeského, ale jim není dáno.

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

(Nebo kdož má, bude jemu dáno a rozhojníť se; ale kdož nemá, i to, což má, bude od něho odjato.)

Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Protoť v podobenstvích mluvím jim, že vidouce nevidí, a slyšíce neslyší, ani rozumějí.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

A plní se na nich proroctví Izaiáše, řkoucí: Ušima uslyšíte, ale nesrozumíte; a hledíce, hleděti budete, ale neuzříte.

В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

Nebo ztučnělo jest srdce lidu tohoto, a ušima těžce slyšeli a oči své zamhouřili, aby snad někdy neuzřeli očima a ušima neslyšeli a srdcem nesrozuměli, a neobrátili se, a já abych jich neuzdravil.

Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

Ale oči vaše blahoslavené jsou, že vidí, i uši vaše, že slyší.

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

Amen zajisté pravím vám, že mnozí proroci a spravedliví žádali viděti to, což vy vidíte, a neviděli, a slyšeti to, což vy slyšíte, a neslyšeli.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Vy tedy slyšte podobenství rozsevače.

И така, вие чуйте притчата за сеяча.

Každý, kdož slyší slovo království a nerozumí, přichází ten zlý a uchvacuje to, což jest vsáto v srdce jeho. To jest ten, kterýž podle cesty vsát jest.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

Ale v skalnatou zemi vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo, a hned je s radostí přijímá.

А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

Než nemá v sobě kořene, ale jest časný, a když přichází soužení nebo protivenství pro slovo, hned se horší.

корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

Ale mezi trní vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo Boží, ale pečování tohoto světa a oklamání zboží udušuje slovo, i bývá učiněno bez užitku.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

V dobrou pak zemi vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo a rozumí, i ovoce nese a vydává, některé zajisté stý, a jiné šedesátý, jiné pak třidcátý.

А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Jiné podobenství předložil jim, řka: Podobno jest království nebeské člověku, rozsívajícímu dobré semeno na poli svém.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Když pak lidé zesnuli, přišel nepřítel jeho a nasál koukole mezi pšenici a odšel.

но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

A když vzrostla bylina a užitek přinesla, tedy ukázal se i koukol.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

I přistoupivše služebníci hospodáře toho, řekli jemu: Pane, všaks dobrého semene nasál na poli svém, kdeže se pak vzal koukol?

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

A on řekl jim: Nepřítel člověk to učinil. Služebníci pak řekli mu: Chceš-liž, tedy půjdeme a vytrháme jej?

Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

On pak odpověděl: Nikoli, abyste trhajíce koukol, spolu s ním nevytrhali pšenice.

А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

Nechte, ať obé spolu roste až do žni. A v čas žni dím žencům: Vytrhejte nejprv koukol a svažte jej v snopky k spálení, ale pšenici shromažďte do stodoly mé.

Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Jiné podobenství předložil jim, řka: Podobno jest království nebeské zrnu horčičnému, kteréž vzav člověk, vsál na poli svém.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Kteréžto zajisté nejmenší jest mezi všemi semeny, když pak vzroste, větší jest všech bylin, a bývá strom, takže ptactvo nebeské přiletíce, hnízda sobě dělají na ratolestech jeho.

което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Jiné podobenství mluvil jim, řka: Podobno jest království nebeské kvasu, kterýž vzavši žena, zadělala ve třech měřicích mouky, až by zkysalo všecko.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Toto všecko mluvil Ježíš v podobenstvích k zástupům, a bez podobenství nemluvil jim,

Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

Aby se naplnilo povědění skrze proroka, řkoucího: Otevru v podobenstvích ústa svá, vypravovati budu skryté věci od založení světa.

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Tedy rozpustiv zástupy, šel do domu Ježíš. I přistoupili k němu učedlníci jeho, řkouce: Vylož nám podobenství o koukoli toho pole.

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

On pak odpovídaje, řekl jim: Rozsevač dobrého semene jestiť Syn člověka.

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

A pole jest tento svět, dobré pak símě jsouť synové království, ale koukol jsou synové toho zlostníka.

нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

A nepřítel, kterýž jej rozsívá, jestiť ďábel, ale žeň jest skonání světa, a ženci jsou andělé.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

Protož jakož vytrhávají koukol a ohněm spalují, takť bude při skonání světa tohoto.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

Pošle Syn člověka anděly své, i vyberouť z království jeho všecka pohoršení, i ty, kteříž činí nepravost,

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

A uvrhouť je do peci ohnivé. Tamť bude pláč a škřipení zubů.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

A tehdážť spravedliví stkvíti se budou jako slunce v království Otce svého. Kdo má uši k slyšení, slyš.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

Opět podobno jest království nebeské pokladu skrytému v poli, kterýž nalezna člověk, skrývá, a radostí pro něj odejde a prodá všecko, což má, a koupí pole to.

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

Opět podobno jest království nebeské člověku kupci, hledajícímu dobrých perel.

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

Kterýž nalezna jednu velmi drahou perlu, odšel a prodal všecko, což měl, a koupil ji.

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Opět podobno jest království nebeské vrši puštěné do moře a ze všelikého plodu shromažďující;

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

Kteroužto, když naplněna byla, vytáhše na břeh a sedíce, vybírali, což dobrého bylo, v nádoby své, a což bylo zlého, preč zamítali.

и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Takť bude při skonání světa. Vyjdou andělé a oddělí zlé z prostředku spravedlivých,

Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

A uvrhou je do peci ohnivé. Tamť bude pláč a škřipení zubů.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Potom dí jim Ježíš: Srozuměli-li jste tomuto všemu? Řekli jemu: I ovšem, Pane.

(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

On pak řekl jim: Protož každý učitel umělý v království nebeském podoben jest člověku hospodáři, kterýž vynáší z pokladu svého nové i staré věci.

А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

I stalo se, když dokonal Ježíš podobenství tato, bral se odtud.

Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

A přišed do vlasti své, učil je v školách jejich, takže se velmi divili, řkouce: Odkud má tento moudrost tuto a moc tuto?

И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

Zdaliž tento není syn tesařův? a zdaliž matka jeho neslove Maria a bratří jeho Jakub a Jozes a Šimon a Judas?

Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

A sestry jeho zdaliž také všecky u nás nejsou? Odkudž tedy má tyto všecky věci?

И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

I zhoršili se na něm. A Ježíš řekl: Není prorok beze cti, než v své vlasti a v domu svém.

И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

I neučinil tu mnoho divů, pro nevěru jejich.

И не извърши там много чудеса поради неверието им.