Mark 15

A hned ráno uradivše se přední kněží s staršími a s zákoníky i se vším shromážděním, svázavše Ježíše, vedli jej a dali Pilátovi.

А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.

I otázal se ho Pilát: Ty-liž jsi král Židovský? A on odpověděv, řekl jemu: Ty pravíš.

И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш.

I žalovali na něj přední kněží mnoho. On pak nic neodpovídal.

И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

Tedy Pilát otázal se ho opět, řka: Nic neodpovídáš? Hle, jak mnoho proti tobě svědčí.

А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

Ale Ježíš předce nic neodpověděl, takže se podivil Pilát.

Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

Ve svátek pak propouštíval jim jednoho z vězňů, za kteréhož by prosili.

А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

I byl jeden, kterýž sloul Barabbáš, jenž s svárlivými byl v vězení, kteříž v svadě vraždu byli spáchali.

А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство.

A zvolav zástup, počal prositi, aby učinil, jakož jim vždycky činíval.

А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.

Pilát pak odpověděl jim, řka: Chcete-li, propustím vám krále Židovského?

А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар?

(Nebo věděl, že jsou jej z závisti vydali přední kněží.)

Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.

Ale přední kněží ponukli zástupu, aby jim raději propustil Barabbáše.

Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.

A Pilát odpověděv, řekl jim zase: Což pak chcete, ať učiním tomu, kteréhož králem Židovským nazýváte?

Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?

A oni opět zvolali: Ukřižuj ho.

А те пак изкрещяха: Разпъни Го!

A Pilát pravil jim: I což jest zlého učinil? Oni pak více volali: Ukřižuj ho.

А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!

Tedy Pilát, chtě lidu dosti učiniti, pustil jim Barabbáše, a dal jim Ježíše ubičovaného, aby byl ukřižován.

Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие.

Žoldnéři pak uvedli jej vnitř do síně, do radného domu, a svolali všecku sběř.

И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.

I oblékli jej v šarlat, a korunu spletše z trní, vložili naň.

И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

I počali ho pozdravovati, řkouce: Zdráv buď, králi Židovský.

И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски!

A bili hlavu jeho třtinou, a plvali na něj, a sklánějíce kolena, klaněli se jemu.

И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха.

A když se jemu naposmívali, svlékli s něho šarlat, a oblékli jej v roucho jeho vlastní. I vedli jej, aby ho ukřižovali.

И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.

I přinutili nějakého Šimona Cyrenenského, pomíjejícího je, (kterýž šel z pole, otce Alexandrova a Rufova,) aby vzal kříž jeho.

И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

I vedli jej až na místo Golgota, to jest, (vyložil-li by,) popravné místo.

И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място.

I dávali mu píti víno s mirrou, ale on nepřijal ho.

И Му дадоха да пие вино смесено със смирна, но Той не прие.

A ukřižovavše jej, rozdělili roucha jeho, mecíce o ně los, kdo by co vzíti měl.

И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.

A byla hodina třetí, když ho ukřižovali.

А беше третият час, когато Го разпънаха.

A byl nápis viny jeho napsán těmi slovy: Král Židovský.

И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.

Ukřižovali také s ním dva lotry: jednoho na pravici a druhého na levici jeho.

И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.

I naplněno jest písmo, řkoucí: A s nepravými počten jest.

(И се изпълни писанието, което казва: "И към престъпници беше причислен.")

A kteříž tudy chodili mimo něj, rouhali se jemu, potřásajíce hlavami svými, a říkajíce: Hahá, kterýž rušíš chrám Boží, a ve třech dnech jej zase vzděláváš,

И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,

Spomoz sobě samému, a sstup s kříže.

спаси Себе Си и слез от кръста!

Též i přední kněží posmívajíce se, jeden k druhému s zákoníky pravili: Jinýmť jest pomáhal, sám sobě pomoci nemůže.

Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

Kristus král Izraelský, nechažť nyní sstoupí s kříže, ať uzříme a uvěříme. A i ti, kteříž s ním ukřižováni byli, útržku mu činili.

Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха.

A když byla hodina šestá, stala se tma po vší zemi až do hodiny deváté.

А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.

A v hodinu devátou zvolal Ježíš hlasem velikým, řka: Elói, Elói, lama zabachtani? jenž se vykládá: Bože můj, Bože můj, pročs mne opustil?

И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

A někteří z okolo stojících, slyševše to, pravili: Hle, Eliáše volá.

А някои от стоящите там като чуха, казаха: Ето, вика Илия.

A běžev jeden, naplnil houbu octem a vloživ na tresť, dával jemu píti, řka: Ponechte, uzříme, přijde-li Eliáš, aby jej složil.

И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!

Ježíš pak zvolav hlasem velikým, pustil duši.

А Иисус, като нададе силен вик, издъхна.

A opona v chrámě roztrhla se na dvé, od vrchu až dolů.

И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.

Viděv pak to centurio, kterýž naproti stál, že tak volaje, vypustil duši, řekl: Jistě člověk tento Syn Boží byl.

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син.

Byly pak tu i ženy, zdaleka se dívajíce, mezi nimiž byla Maria Magdaléna, a Maria Jakuba menšího, a Jozesova mátě, a Salome.

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;

Kteréž, když ještě byl v Galilei, chodily za ním a posluhovaly jemu, i jiné mnohé, kteréž byly s ním vstoupily do Jeruzaléma.

които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

A když již byl večer, (že byl den připravování, to jest před sobotou,)

И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,

Přišed Jozef z Arimatie, počestná osoba úřadná, kterýž také očekával království Božího, směle všel ku Pilátovi a prosil za tělo Ježíšovo.

дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.

Pilát pak podivil se, již-li by umřel. A povolav centuriona, otázal se ho, dávno-li je umřel.

А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.

A zvěděv od centuriona, dal tělo Jozefovi.

И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.

A Jozef koupiv plátna, a složiv ho s kříže, obvinul v plátno, i položil do hrobu, kterýž byl vytesán z skály, a přivalil kámen ke dveřům hrobovým.

А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба.

Ale Maria Magdaléna a Maria Jozesova dívaly se, kde by byl položen.

А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.