Luke 14

I stalo se, když všel Ježíš do domu jednoho knížete farizejského v sobotu, aby jedl chléb, že oni šetřili ho.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.

A aj, člověk jeden vodnotelný byl před ním.

И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.

I odpověděv Ježíš, dí zákoníkům a farizeům, řka: Sluší-li v sobotu uzdravovati?

И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?

A oni mlčeli. Tedy on dosáh jeho, uzdravil a propustil.

А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.

A odpověděv k nim řekl: Čí z vás osel anebo vůl upadl by do studnice, a ne ihned by ho vytáhl v den sobotní?

И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден?

I nemohli jemu na to odpovědíti.

И не можаха да Му отговорят на това.

Pověděl také i ku pozvaným podobenství, (spatřiv to, kterak sobě přední místa vyvolovali,) řka k nim:

А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:

Kdybys byl od někoho pozván na svadbu, nesedej na předním místě, ať by snad vzácnější nežli ty nebyl pozván od něho.

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб

A přijda ten, kterýž tebe i onoho pozval, řekl by tobě: Dej tomuto místo. A tehdy počal bys s hanbou na posledním místě seděti.

и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

Ale když bys byl pozván, jda, posaď se na posledním místě. A kdyby přišel ten, kterýž tebe pozval, aby řekl tobě: Příteli, posedni výše, tedy budeš míti chválu před spolustolícími.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.

Nebo každý, kdož se povyšuje, bude ponížen; a kdož se ponižuje, bude povýšen.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

Pravil také i tomu, kterýž ho byl pozval: Když činíš oběd nebo večeři, nezov přátel svých, ani bratří svých, ani sousedů bohatých, ať by snad i oni zase nezvali tebe, a měl bys odplatu.

Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

Ale když činíš hody, povolej chudých, chromých, kulhavých, slepých,

Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи;

A blahoslavený budeš. Neboť nemají, odkud by odplatili tobě, ale budeť odplaceno při vzkříšení spravedlivých.

и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

I uslyšav to jeden z přísedících, řekl jemu: Blahoslavený jest, kdož jí chléb v království Božím.

И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

On pak řekl jemu: Člověk jeden učinil večeři velikou, a pozval mnohých.

А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

I poslal služebníka svého v hodinu večeře, aby řekl pozvaným: Pojďte, nebo již připraveno jest všecko.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.

I počali se všickni spolu vymlouvati. První řekl jemu: Ves jsem koupil, a musím vyjíti a ohledati jí; prosím tebe, vymluv mne.

А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

A druhý řekl: Patero spřežení volů koupil jsem, a jdu, abych jich zkusil; prosím tebe, vymluv mne.

Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

A jiný dí: Ženu jsem pojal, a protož nemohu přijíti.

А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

I navrátiv se služebník, zvěstoval tyto věci pánu svému. Tedy rozhněvav se hospodář, řekl služebníku svému: Vyjdi rychle na rynky a na ulice města, a chudé, i chromé, i kulhavé, a slepé uveď sem.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците.

I řekl služebník: Pane, stalo se, jakož jsi rozkázal, a ještěť místo jest.

И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.

Tedy řekl pán služebníku: Vyjdiž na cesty a mezi ploty, a přinuť vjíti, ať se naplní dům můj.

И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Nebo pravímť vám, že žádný z mužů těch, kteříž pozváni byli, neokusí večeře mé.

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Šli pak mnozí zástupové s ním. A on obrátiv se, řekl jim:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

Jde-li kdo ke mně, a nemá-li v nenávisti otce svého, i mateře, i ženy, i dětí, i bratří, i sestr, ano i té duše své, nemůž býti mým učedlníkem.

Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

A kdožkoli nenese kříže svého, a jde za mnou, nemůž býti mým učedlníkem.

Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.

Nebo kdo z vás jest, chtěje stavěti věži, aby prve sedna, nepočetl nákladu, bude-li míti dosti k dokonání toho díla?

Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?

Aby snad, když by položil grunt, a nemohl dokonati, nepřišlo na to, že všickni to vidouce, počali by se jemu posmívati,

Да не би като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:

Řkouce: Tento člověk počal stavěti, a nemohl dokonati.

Този човек започна да строи, но не можа да довърши.

Anebo který král bera se k boji proti jinému králi, zdaliž prve nesedne, aby se poradil, mohl-li by s desíti tisíci potkati se s tím, kterýž s dvadcíti tisíci táhne proti němu?

Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?

Sic jinak, když ještě podál od něho jest, pošle posly k němu, žádaje toho, což by bylo ku pokoji.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир.

Tak zajisté každý z vás, kdož se neodřekne všech věcí, kterýmiž vládne, nemůž býti mým učedlníkem.

И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

Dobráť jest sůl. Pakli sůl bude zmařena, čím bude napravena?

Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?

Ani do země, ani do hnoje se nehodí; ale vyvržena bude ven. Kdo má uši k slyšení, slyš.

Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.