Lamentations 5

5:1

Rozpomeň se, Hospodine, co se nám děje; popatř a viz pohanění naše.

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

5:2

Dědictví naše obráceno jest k cizím, domové naši k cizozemcům.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

5:3

Sirotci jsme a bez otce, matky naše jsou jako vdovy.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

5:4

Vody své za peníze pijeme, dříví naše za záplatu přichází.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

5:5

Na hrdle svém protivenství snášíme, pracujeme, nedopouští se nám odpočinouti.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

5:6

Egyptským podáváme ruky i Assyrským, abychom nasyceni byli chlebem.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

5:7

Otcové naši hřešili, není jich, my pak trestáni po nich neseme.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

5:8

Služebníci panují nad námi; není žádného, kdo by vytrhl z ruky jejich.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

5:9

S opovážením se života svého hledáme chleba svého, pro strach meče i na poušti.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

5:10

Kůže naše jako pec zčernaly od náramného hladu.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

5:11

Ženám na Sionu i pannám v městech Judských násilé činí.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

5:12

Knížata rukou jejich zvěšena jsou, osoby starých nemají v poctivosti.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

5:13

Mládence k žernovu berou, a pacholata pod dřívím klesají.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

5:14

Starci sedati v branách přestali a mládenci od zpěvů svých.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

5:15

Přestala radost srdce našeho, obrátilo se v kvílení plésání naše.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

5:16

Spadla koruna s hlavy naší; běda nám již, že jsme hřešili.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

5:17

Protoť jest mdlé srdce naše, pro tyť věci zatměly se oči naše,

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

5:18

Pro horu Sion, že zpuštěna jest; lišky chodí po ní.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

5:19

Ty Hospodine, na věky zůstáváš, a stolice tvá od národu do pronárodu.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

5:20

Proč se zapomínáš na věky na nás, a opouštíš nás za tak dlouhé časy?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

5:21

Obrať nás, ó Hospodine, k sobě,a obráceni budeme; obnov dny naše, jakž byly za starodávna.

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

5:22

Nebo zdali všelijak zavržeš nás, a hněvati se budeš na nás velice?

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?