Job 36

Zatím přidal Elihu, a řekl:

Тогава Елиу продължи и каза:

Postrp mne maličko, a oznámímť šíře; neboť mám ještě, co bych za Boha mluvil.

Потърпи ме малко и аз ще ти разкажа, че има още думи за Бога.

Vynesu smysl svůj zdaleka, a stvořiteli svému přivlastním spravedlnost.

Ще донеса знанието си отдалеч и ще отдам правда на Създателя си.

V pravdě, žeť nebudou lživé řeči mé; zdravě smýšlejícího máš mne s sebou.

Защото думите ми наистина не са лъжа, един съвършен в знание е при теб.

Aj, Bůh silný mocný jest, aniž svých zamítá; silný jest, a srdce udatného.

Ето, Бог е мощен, но не презира никого, мощен е в сила на мъдрост.

Neobživuje bezbožného, chudým pak k soudu dopomáhá.

Той не пази живота на безбожния, а въздава правосъдие на сиромасите.

Neodvrací od spravedlivého očí svých, nýbrž s králi na stolici sází je na věky, i bývají zvýšeni.

Не оттегля очите Си от праведните, а ги слага да седят с царе на престола завинаги и те са възвисени.

Pakli by poutami sevříni byli, zapleteni jsouce provazy ssoužení:

И ако са вързани с вериги, хванати с въжетата на скръб,

Tudy jim v známost uvodí hřích jejich, a že přestoupení jejich se ssilila.

тогава Той им изявява делата им и престъпленията им — че са се възгордели.

A tak otvírá sluch jejich, aby se napravili, anobrž mluví jim, aby se navrátili od nepravosti.

Отваря и ухото им за наставление и заповядва да се върнат от греха.

Uposlechnou-li a budou-li jemu sloužiti, stráví dny své v dobrém, a léta svá v potěšení.

Ако те послушат и Му служат, ще свършат дните си в благополучие, годините си в удоволствия.

Pakli neuposlechnou, od meče sejdou, a pozdychají bez umění.

Но ако не послушат, от меч ще загинат, ще умрат без знание.

Nebo kteříž jsou nečistého srdce, přivětšují hněvu, aniž k němu volají, když by je ssoužil.

А лицемерните по сърце натрупват гняв и не викат за помощ, когато Той ги връзва.

Protož umírá v mladosti duše jejich, a život jejich s smilníky.

Душата им умира в младост и животът им — сред посветените блудници.

Vytrhuje, pravím, ssouženého z jeho ssoužení, a ty, jejichž sluch otvírá, v trápení.

Той избавя скръбния в скръбта му и в бедствие ушите им отваря.

A tak by i tebe přenesl z prostředku úzkosti na širokost, kdež není stěsnění, a byl by pokojný stůl tvůj tukem oplývající.

Така и тебе би извел от притеснение в широко място, дето няма теснота; и предлаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

Ale ty zasloužils, abys jako bezbožný souzen byl; soud a právo na tě dochází.

Но ти си изпълнен със съда на безбожните, съд и правосъдие ще те постигнат.

Jistě strach, aby tě neuvrhl Bůh u větší ránu, tak že by jakkoli veliká výplaty mzda, tebe nevyprostila.

Понеже има ярост, внимавай да не те подмами да се подиграеш!

Zdaliž by sobě co vážil bohatství tvého? Jistě ani nejvýbornějšího zlata, ani jakékoli síly neb moci tvé.

Богатствата ти и всички усилия на мощта ти ще те опазят ли от бедствието?

Nechvátejž tedy k noci, v kterouž odcházejí lidé na místo své.

Не копней за нощта, когато хората се отсичат на мястото си.

Hleď, abys se neohlédal na marnost, zvoluje ji raději, nežli ssoužení.

Внимавай! Не се обръщай към беззаконието, защото пред скръбта това си предпочел.

Aj, Bůh silný nejvyšší jest mocí svou. Kdo jemu podobný učitel?

Ето, Бог е възвишен в мощта Си, кой поучава като Него?

Kdo jemu vyměřil cestu jeho? Kdo jemu smí říci: Činíš nepravost?

Кой Му е предписал пътя Му и кой ще каже: Вършиш беззаконие?

Pamětliv buď raději, abys vyvyšoval dílo jeho, kteréž spatřují lidé,

Помни да възвеличаваш Неговото дело, което хората възпяват.

Kteréž, pravím, všickni lidé vidí, na něž člověk patří zdaleka.

Всеки човек го вижда, смъртният го гледа отдалеч.

Nebo Bůh silný tak jest veliký, že ho nemůžeme poznati, počet let jeho jest nevystižitelný.

Ето, Бог е велик, и ние не Го познаваме; и броят на годините Му е неизследим.

On zajisté vyvodí krůpěje vod, kteréž vylévají déšť z oblaků jeho,

Защото Той привлича водните капки, които валят като дъжд от мъглата Му,

Když se rozpouštějí oblakové, a kropí na mnohé lidi.

които облаците изпускат и изливат върху многото хора.

(Anobrž vyrozumí-li kdo roztažení oblaků, a zvuku stánku jeho,

Може ли някой да разбере разпростирането на облаците и гърмежите на скинията Му?

Jak rozprostírá nad ním světlo své, aneb všecko moře přikrývá?

Ето, Той разпръсва около Себе Си светлината Си и покрива морските дъна,

Skrze ty věci zajisté tresce lidi, a též dává pokrmu hojnost.

защото чрез тях съди народите, дава храна в изобилие.

Oblaky zakrývá světlo, a přikazuje mu ukrývati se za to, co je potkává.)

Въоръжава ръцете Си със светкавицата и й заповядва къде да удари.

Ohlašuje o něm zvuk jeho, též dobytek, a to hned, když pára zhůru vstupuje. [ (Job 36:34) Takéť se i nad tím děsí srdce mé, až se pohybuje z místa svého. ]

Шумът й известява за това, а също и добитъкът — за надигащата се буря.