Job 31

Smlouvu jsem učinil s očima svýma, a proč bych hleděl na pannu?

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Nebo jaký jest díl od Boha s hůry, aneb dědictví od Všemohoucího s výsosti?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Zdaliž zahynutí nešlechetnému a pomsta zázračná činitelům nepravosti připravena není?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Zdaliž on nevidí cest mých, a všech kroků mých nepočítá?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Obíral-li jsem se s neupřímostí, a chvátala-li ke lsti noha má:

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Nechť mne zváží na váze spravedlnosti, a přezví Bůh upřímost mou.

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Uchýlil-li se krok můj s cesty, a za očima mýma odešlo-li srdce mé, a rukou mých chytila-li se jaká poškvrna:

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Tedy co naseji, nechť jiný sní, a výstřelkové moji ať jsou vykořeněni.

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Jestliže se dalo přivábiti srdce mé k ženě, a u dveří bližního svého činil-li jsem úklady:

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Nechť mele jinému žena má, a nad ní ať se schylují jiní.

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Neboť jest to nešlechetnost, a nepravost odsudku hodná.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Oheň ten zajisté by až do zahynutí žral, a všecku úrodu mou vykořenil.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Nechtěl-li jsem státi k soudu s služebníkem svým aneb děvkou svou v rozepři jejich se mnou?

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Nebo co bych činil, kdyby povstal Bůh silný? A kdyby vyhledával, co bych odpověděl jemu?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Zdali ten, kterýž mne v břiše učinil, neučinil i jeho? A nesformoval nás hned v životě jeden a týž?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Odepřel-li jsem žádosti nuzných, a oči vdovy jestliže jsem kormoutil?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

A jedl-li jsem skyvu svou sám, a nejedl-li i sirotek z ní?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Poněvadž od mladosti mé rostl se mnou jako u otce, a od života matky své býval jsem vdově za vůdce.

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Díval-li jsem se na koho, že by hynul, nemaje šatů, a nuzný že by neměl oděvu?

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Nedobrořečila-li mi bedra jeho, že rounem beranů mých se zahřel?

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Opřáhl-li jsem na sirotka rukou svou, když jsem v bráně viděl pomoc svou:

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Lopatka má od svých plecí nechť odpadne, a ruka má z kloubu svého ať se vylomí.

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Nebo jsem se bál, aby mne Bůh nesetřel, jehož bych velebnosti nikoli neznikl.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Skládal-li jsem v zlatě naději svou, aneb hrudě zlata říkal-li jsem: Doufání mé?

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Veselil-li jsem se z toho, že bylo rozmnoženo zboží mé, a že ho množství nabyla ruka má?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Hleděl-li jsem na světlost slunce svítícího, a na měsíc spanile chodící,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Tak že by se tajně dalo svésti srdce mé, a že by líbala ústa má ruku mou?

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

I toť by byla nepravost odsudku hodná; neboť bych tím zapíral Boha silného nejvyššího.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Radoval-li jsem se z neštěstí toho, kterýž mne nenáviděl, a plésal-li jsem, když se mu zle vedlo?

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Nedopustilť jsem zajisté hřešiti ani ústům svým, abych zlořečení žádal duši jeho.

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Jestliže neříkala čeládka má: Ó by nám dal někdo masa toho; nemůžeme se ani najísti?

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Nebo vně nenocoval host, dvéře své pocestnému otvíral jsem.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Přikrýval-li jsem jako jiní lidé přestoupení svá, skrývaje v skrýši své nepravost svou?

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

A ač bych byl mohl škoditi množství velikému, ale pohanění rodů děsilo mne; protož jsem mlčel, nevycházeje ani ze dveří.

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Ó bych měl toho, kterýž by mne vyslyšel. Ale aj, totoť jest znamení mé: Všemohoucí sám bude odpovídati za mne, a kniha, kterouž sepsal odpůrce můj.

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Víť Bůh, nenosil-li bych ji na rameni svém, neotočil-li bych ji sobě místo koruny.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Počet kroků svých oznámil bych jemu, jako kníže přiblížil bych se k němu.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Jestliže proti mně země má volala, tolikéž i záhonové její plakali,

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Jídal-li jsem úrody její bez peněz, a duši držitelů jejich přivodil-li jsem k vzdychání:

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Místo pšenice nechť vzejde trní, a místo ječmene koukol. [ (Job 31:41) Skonávají se slova Jobova. ]

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.