Job 20

Odpovídaje pak Zofar Naamatský, řekl:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Z příčiny té myšlení má k odpovídání tobě nutí mne, a to abych rychle učinil,

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

Že kárání k zahanbení svému slyším, pročež duch můj osvícený nutí mne, aťbych odpovídal.

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

Zdaž nevíš o tom, že od věků, a jakž postavil Bůh člověka na zemi,

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

Plésání bezbožných krátké jest, a veselí pokrytce jen na chvílku?

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

Byť pak vstoupila až k nebi pýcha jeho, a hlava jeho oblaku by se dotkla,

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

Však jako lejno jeho na věky zahyne. Ti, kteříž jej vídali, řeknou: Kam se poděl?

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

Jako sen pomine, aniž ho naleznou; nebo uteče jako vidění noční.

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

Oko, kteréž ho vídalo, již ho nikdy neuzří, aniž více patřiti bude na něj místo jeho.

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

Synové jeho budou přízně u nuzných hledati, a ruce jeho musejí zase vraceti loupež svou.

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

Kosti jeho naplněny jsou hříchy mladosti jeho, a s ním v prachu lehnou.

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

A ačkoli zlost sladne v ústech jeho, a chová ji pod jazykem svým;

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

Kochá se v ní, a nepouští jí, ale zdržuje ji u prostřed dásní svých:

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

Však pokrm ten ve střevách jeho promění se; bude jako žluč hadů nejlítějších u vnitřnostech jeho.

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

Zboží nahltané vyvrátí, z břicha jeho Bůh silný je vyžene.

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

Jed hadů lítých ssáti bude, zabije ho jazyk ještěrčí.

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

Neuzří pramenů potoků a řek medu a másla.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

Navrátí úsilé cizí, a nezažive ho, vedlé nátisku svého rozličného; nebude na ně vesel.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

Nebo utiskal a opouštěl nuzné, dům zloupil a nestavěl ho.

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

Pročež nesezná nic pokojného v životě svém, aniž které nejrozkošnější své věci bude moci zachovati.

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

Nic mu nepozůstane z pokrmu jeho, tak že nebude míti, čím by se troštoval.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

Byť pak i dovršena byla hojnost jeho, ssoužení míti bude; každá ruka trapiče oboří se na něj.

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

By měl čím naplniti břicho své, dopustí na něj Bůh prchlivost hněvu svého, kterouž na něj dštíti bude i na pokrm jeho.

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

Když utíkati bude před zbrojí železnou, prostřelí ho lučiště ocelivé.

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

Střela vyňata bude z toulu a vystřelena, nadto meč pronikne žluč jeho; a když odcházeti bude, přikvačí jej hrůzy.

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

Všeliká neštěstí jsou polečena v skrýších jeho, zžíře jej oheň nerozdmýchaný, zle se povede i pozůstalému v stanu jeho.

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

Odkryjí nebesa nepravost jeho, a země povstane proti němu.

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

Rozptýlena bude úroda domu jeho, rozplyne se v den hněvu jeho.

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

Tenť jest podíl člověka bezbožného od Boha, to, pravím, dědictví vyrčené jemu od Boha silného.

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.