Job 17

Dýchání mé ruší se, dnové moji hynou, hrobu blízký jsem.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Jistě posměvači jsou u mne, a pro jejich mne kormoucení nepřichází ani sen na oči mé.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Postav mi, prosím, rukojmě za sebe; kdo jest ten, nechť mi na to ruky podá.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Nebo srdce jejich přikryl jsi, aby nerozuměli, a protož jich nepovýšíš.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Kdož pochlebuje bližním, oči synů jeho zhynou.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Jistě vystavil mne za přísloví lidem, a za divadlo všechněm,

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Tak že pro žalost pošly oči mé, a oudové moji všickni stínu jsou podobni.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Užasnouť se nad tím upřímí, a však nevinný proti pokrytci vždy se zsilovati bude.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Přídržeti se bude, pravím, spravedlivý cesty své, a ten, jenž jest čistých rukou, posilní se více.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Tolikéž i vy všickni obraťte se, a poďte, prosím; neboť nenacházím mezi vámi moudrého.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Dnové moji pomíjejí, myšlení má mizejí, přemyšlování, pravím, srdce mého.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Noc mi obracejí v den, a světla denního ukracují pro přítomnost temností.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Abych pak čeho i očekával, hrob bude dům můj, ve tmě usteli ložce své.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Jámu nazovu otcem svým, matkou pak a sestrou svou červy.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Kdež jest tedy očekávání mé? A kdo to, čím bych se troštoval, spatří?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Do skrýší hrobu sstoupí, poněvadž jest všechněm v prachu země odpočívati.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.