Job 11

A odpovídaje Zofar Naamatský, řekl:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Zdaliž k mnohým slovům nemá odpovědíno býti? Aneb zdali člověk mnohomluvný práv zůstane?

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

Žváním svým lidi zaměstknáváš, a posmíváš se, aniž jest, kdo by tě zahanbil.

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

Nebo jsi řekl: Čisté jest učení mé, a čist jsem, ó Bože, před očima tvýma.

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

Ješto, ó kdyby Bůh mluvil, a otevřel rty své proti tobě,

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

Aťby oznámil tajemství moudrosti, že dvakrát většího trestání zasloužil jsi. A věz, že se Bůh zapomněl na tebe pro nepravost tvou.

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

Zdaliž ty stižitelnosti Boží dosáhneš, aneb dokonalost Všemohoucího vystihneš?

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

Vyšší jest nebes, což učiníš? Hlubší než peklo, jakž porozumíš?

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

Delší jest míra její než země, a širší než moře.

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

Bude-li pléniti neb zavírati aneb ssužovati, kdo se na něj bude domlouvati?

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

Poněvadž zná lidskou marnost, a vidí nepravost, což by tomu rozuměti neměl?

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

Tak aby muž nesmyslný nabyl rozumu, ačkoli člověk jest jako hřebec z divokého osla zplozený.

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

Jestliže ty nastrojíš srdce své, a ruce své k němu vztáhneš;

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

Byla-li by nepravost v ruce tvé, vzdal ji od sebe, aniž dopouštěj bydliti v staních svých nešlechetnosti:

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

Tedy jistě pozdvihneš tváři své z poškvrny, a budeš nepohnutý, aniž se báti budeš.

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

Nebo se na těžkost zapomeneš, na niž jako na vody, kteréž pominuly, zpomínati budeš.

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

K tomu nad poledne jasný nastaneť čas; zatmíš-li se pak, jitru podobný budeš.

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

Budeš i mysli doufanlivé, maje naději; stánek roztáhneš, i bezpečně spáti budeš.

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

A tak v pokoji budeš, aniž tě kdo předěsí, a mnozí tváři tvé kořiti se budou.

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

Oči pak bezbožných zkaženy budou, a utíkání jim zhyne; nadto naděje jejich bude jako dchnutí člověka.

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.