James 1

Jakub, Boží a Pána Jezukrista služebník, dvanácteru pokolení rozptýlenému pozdravení vzkazuje.

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Za největší radost mějte, bratří moji, kdyžkoli pokušeními obkličováni býváte rozličnými,

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

Vědouce, že zkušení víry vaší působí trpělivost.

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Trpělivost pak ať má dokonalý skutek, abyste byli dokonalí a celí, v ničemž nemajíce nedostatku.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

Jestliže pak komu z vás nedostává se moudrosti, žádejž jí od Boha, kterýž všechněm dává ochotně a neomlouvá; i budeť jemu dána.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Žádejž pak důvěrně, nic nepochybuje. Nebo kdož pochybuje, podoben jest vlnám mořským, kteréž vítr sem i tam žene, a jimi zmítá.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Nedomnívej se zajisté člověk ten, by co vzíti měl ode Pána,

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Jakožto muž dvojí mysli a neustavičný ve všech cestách svých.

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

Chlubiž se pak bratr ponížený v povýšení svém,

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

A bohatý v ponížení se; nebo jako květ byliny pomine.

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

Nebo jakož slunce vzešlé s horkostí usušilo bylinu, a květ její spadl, i ušlechtilost postavy jeho zhynula, takť i bohatý v svých cestách usvadne.

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Ale blahoslavený muž, kterýž snáší pokušení, nebo když bude zkušen, vezme korunu života, kterouž zaslíbil Pán těm, jenž ho milují.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Žádný, když bývá pokoušín, neříkej, že by od Boha pokoušín byl; neboť Bůh nemůže pokoušín býti ve zlém, aniž on koho pokouší.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Ale jeden každý pokoušín bývá, od svých vlastních žádostí jsa zachvacován a oklamáván.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Potom žádost když počne, porodí hřích, hřích pak vykonaný zplozuje smrt.

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Nebluďtež, bratří moji milí.

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

Všeliké dání dobré a každý dar dokonalý shůry jest sstupující od Otce světel, u něhožto není proměnění, ani jakého pro obrácení se někam jinam zastínění.

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

On proto, že chtěl, zplodil nás slovem pravdy, k tomu, abychom byli prvotiny nějaké stvoření jeho.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

A tak, bratří moji milí, budiž každý člověk rychlý k slyšení, ale zpozdilý k mluvení, zpozdilý k hněvu.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Nebo hněv muže spravedlnosti Boží nepůsobí.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Protož odvrhouce všelikou nečistotu, a ohyzdnost zlosti, s tichostí přijímejte vsáté slovo, kteréž může spasiti duše vaše.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Buďtež pak činitelé slova, a ne posluchači toliko, oklamávajíce sami sebe.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Nebo byl-li by kdo posluchač slova, a ne činitel, ten podoben jest muži spatřujícímu obličej přirozený svůj v zrcadle.

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

Vzhlédl se zajisté, i odšel, a hned zapomenul, jaký by byl.

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

Ale kdož by se vzhlédl v dokonalý zákon svobody a zůstával by v něm, ten nejsa posluchač zapominatelný, ale činitel skutku, ten, pravím, blahoslavený bude v skutku svém.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Zdá-li se pak komu z vás, že jest nábožný, avšak v uzdu nepojímá jazyka svého, ale svodí srdce své, takového marné jest náboženství.

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Náboženství čisté a neposkvrněné před Bohem a Otcem totoť jest: Navštěvovati sirotky a vdovy v souženích jejich a ostříhati sebe neposkvrněného od světa.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.