Ezekiel 37

Byla nade mnou ruka Hospodinova, a vyvedl mne Hospodin v duchu, a postavil mne u prostřed údolí, kteréž bylo plné kostí.

Ръката на ГОСПОДА беше върху мен и ме изведе чрез ГОСПОДНИЯ Дух и ме постави насред полето, а то беше пълно с кости.

I provedl mne skrze ně vůkol a vůkol, a aj, bylo jich velmi mnoho v tom údolí, a aj, byly velmi suché.

И ме преведе наоколо покрай тях, и ето, бяха твърде много по лицето на полето, и ето, бяха твърде сухи.

I řekl mi: Synu člověčí, mohly-li by ožiti kosti tyto? I řekl jsem: Panovníče Hospodine, ty víš.

И ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? И казах: Господи, БОЖЕ, Ти знаеш.

V tom řekl mi: Prorokuj o těch kostech a rci jim: Kosti suché, slyšte slovo Hospodinovo.

И ми каза: Пророкувай за тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте ГОСПОДНОТО слово!

Toto praví Panovník Hospodin kostem těmto: Aj, já uvedu do vás ducha, abyste ožily.

Така казва Господ БОГ на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дихание и ще оживеете.

A dám na vás žily, a učiním, že zroste na vás maso, a otáhnu vás koží; dám, pravím, do vás ducha, abyste ožily, i zvíte, že já jsem Hospodin.

И ще сложа върху вас сухожилия и ще направя да ви израсне плът, и ще ви покрия с кожа, и ще дам дихание във вас, и ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

Tedy prorokoval jsem tak, jakž mi rozkázáno bylo. I stal se zvuk, když jsem já prorokoval, a aj, hřmot, když se přibližovaly kosti jedna k druhé.

И пророкувах, както ми беше заповядано; и настана шум, когато пророкувах, и ето, брожение, и костите се събраха, кост с костта си.

I viděl jsem, a aj, žily a maso na nich se ukázalo, i koží potaženy byly po vrchu, ale ducha žádného nebylo v nich.

И видях и ето, по тях се появиха сухожилия и израсна плът, и кожа ги покри отгоре, но дихание нямаше в тях.

I řekl mi: Prorokuj k duchu, prorokuj, synu člověčí, a rci duchu: Takto praví Panovník Hospodin: Ode čtyř větrů přiď, duchu, a věj na tyto zmordované, ať oživou.

И ми каза: Пророкувай за диханието! Пророкувай, сине човешки, и кажи на диханието: Така казва Господ БОГ: Ела, дихание, от четирите ветрища, и дъхни върху тези убити, и ще оживеят!

Tedy prorokoval jsem, jakž mi rozkázal. I všel do nich duch, a ožili, a postavili se na nohách svých, zástup velmi veliký.

И пророкувах, както ми заповяда; и диханието дойде в тях и те оживяха, и се изправиха на краката си — една много, много голяма войска.

I řekl mi: Synu člověčí, kosti tyto jsou všecken dům Izraelský. Aj, říkají: Uschly kosti naše, a zhynula čáka naše, jižť jest po nás.

И ми каза: Сине човешки, тези кости са целият израилев дом. Ето, те казват: Изсъхнаха костите ни и надеждата ни се изгуби; свършено е с нас.

Protož prorokuj a rci jim: Takto praví Panovník Hospodin: Aj, já otevru hroby vaše, a vyvedu vás z hrobů vašich, lide můj, a uvedu vás do země Izraelské.

Затова пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз отварям гробовете ви и ще ви изведа от гробовете ви, народе Мой, и ще ви заведа в израилевата земя.

I zvíte, že já jsem Hospodin, když otevru hroby vaše, a vyvedu vás z hrobů vašich, lide můj.

И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви, народе Мой.

A dám Ducha svého do vás, abyste ožili, a osadím vás v zemi vaší, i zvíte, že já Hospodin mluvím i činím, dí Hospodin.

И ще дам Своя дух във вас и ще оживеете, и ще ви поставя в земята ви; и ще познаете, че Аз, ГОСПОД, изговорих това и го извърших, заявява ГОСПОД.

Opět stalo se slovo Hospodinovo ke mně, řkoucí:

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

Ty pak synu člověčí, vezmi sobě dřevo jedno, a napiš na něm: Judovi, a synům Izraelským, tovaryšům jeho. Zatím vezma dřevo druhé, napiš na něm: Jozefovi dřevo Efraimovo, a všechněm synům Izraelským, tovaryšům jeho.

И ти, сине човешки, вземи си едно дърво и напиши на него: За Юда и за другарите му, израилевите синове. Вземи и друго дърво и напиши на него: За Йосиф, дървото на Ефрем и другарите му, целия израилев дом.

I spojž je sobě jedno k druhému v jedno dřevo, aby byla jako jedno v ruce tvé.

И си ги съедини един с друг в едно дърво, за да станат едно в ръката ти.

A když mluviti budou k tobě synové lidu tvého, řkouce: Což nám neoznámíš, co ty věci znamenají:

И когато синовете на народа ти проговорят и ти кажат: Няма ли да ни обясниш за какво са ти тези? —

Mluv k nim: Takto praví panovník Hospodin: Aj, já vezmu dřevo Jozefovo, kteréž jest v ruce Efraimově, a pokolení Izraelských, tovaryšů jeho, a přiložím je s ním k dřevu Judovu, a učiním je dřevem jedním, i budou jedno v ruce mé.

ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам дървото на Йосиф, което е в ръката на Ефрем и на другарите му, израилевите племенни клони, и ще ги сложа към него, към дървото на Юда, и ще ги направя едно дърво; те ще бъдат едно в ръката Ми.

A když budou ta dřeva, na kterýchž jsi psal, v ruce tvé před očima jejich,

И дърветата, на които си писал, нека бъдат в ръката ти пред очите им.

Tedy mluv k nim: Takto praví Panovník Hospodin: Aj, já vezmu syny Izraelské z prostřed národů těch, kamž odešli, a shromáždě je odevšad, uvedu je do země jejich.

И им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам израилевите синове изсред народите, където са отишли, и ще ги събера отвсякъде и ще ги доведа в земята им.

A učiním je, aby byli národem jedním v té zemi na horách Izraelských, a král jeden bude nad nimi nade všemi králem. A nebudou více dva národové, aniž se již více děliti budou na dvoje království.

И ще ги направя един народ в земята, на израилевите планини; един цар ще царува над всички тях и няма вече да бъдат два народа, и занапред няма вече да бъдат разделени на две царства.

Aniž se budou poškvrňovati více ukydanými bohy svými, a ohavnostmi svými, ani jakými přestoupeními svými, i vysvobodím je ze všech obydlí jejich, v nichž hřešili, a očistím je. I budou mým lidem, a já budu jejich Bohem.

И вече няма да се оскверняват с идолите си и с мерзостите си и с всичките си престъпления. И Аз ще ги спася от всичките им заселища, където са съгрешавали, и ще ги очистя; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.

A služebník můj David bude králem nad nimi, a pastýře jednoho všickni míti budou, aby v soudech mých chodili, a ustanovení mých ostříhali, i činili je.

И слугата Ми Давид ще бъде цар над тях и всички ще имат един пастир; и ще ходят в правилата Ми и ще пазят наредбите Ми, и ще ги вършат.

I budou bydliti v té zemi, kterouž jsem byl dal služebníku svému Jákobovi, v níž bydlili otcové vaši. Budou, pravím, v ní bydliti oni i synové jejich, i synové synů jejich až na věky, a David služebník můj knížetem jejich bude na věky.

И ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Яков, където живяха бащите ви; и ще живеят на нея, тЕ, синовете им и синовете на синовете им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века.

Nadto učiním s nimi smlouvu pokoje; smlouva věčná bude s nimi. A rozsadím je, i rozmnožím je, a postavím svatyni svou u prostřed nich na věky.

И ще сключа с тях завет на мир, вечен завет с тях ще бъде; и ще ги настаня и ще ги умножа, и ще поставя светилището Си сред тях до века.

Bude i příbytek můj mezi nimi, a budu jejich Bohem, a oni budou lidem mým.

И скинията Ми ще бъде над тях и Аз ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.

I zvědí národové, že jsem já Hospodin, jenž posvěcuji Izraele, když bude svatyně má u prostřed nich na věky.

И народите ще познаят, че Аз, ГОСПОД, освещавам Израил, когато светилището Ми бъде сред тях до века.