Ecclesiastes 12

A pamatuj na stvořitele svého ve dnech mladosti své, prvé než nastanou dnové zlí, a přiblíží se léta, o nichž díš: Nemám v nich zalíbení;

И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! —

Prvé než se zatmí slunce a světlo, a měsíc i hvězdy, a navrátí se hustí oblakové po dešti;

преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

V ten den, v kterémž se třísti budou strážní domu, a nakřiví se muži silní, a ustanou melící, proto že jich málo bude, a zatmí se ti, kteříž vyhlédají z oken,

във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;

A zavříny budou dvéře od ulice s slabým zvukem mlení, a povstanou k hlasu ptačímu, a přestanou všecky slibnosti zpěvu;

когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;

Ano i vysokosti báti se budou, a úrazu na cestě, a kvésti bude mandlový strom, tak že i kobylka těžká bude, a poruší se žádost; nebo béře se člověk do domu věčného, a choditi budou po ulici kvílící;

и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците —

Prvé než se přetrhne provaz stříbrný, a než se rozrazí číše zlatá, a roztříští se věderce nad vrchovištěm, a roztrhne se kolo nad studnicí,

преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,

A navrátí se prach do země, jakž prvé byl, duch pak navrátí se k Bohu, kterýž jej dal.

и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

Marnost nad marnostmi, řekl kazatel, a všecko marnost.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Всичко е суета.

Čím pak byl kazatel moudřejší, tím více vyučoval lid umění, a rozvažoval, zpytoval, i složil množství přísloví.

И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

Snažovaltě se kazatel vyhledati věci nejžádostivější, a napsal, což pravého jest, a slova věrná.

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Slova moudrých podobná ostnům a hřebíkům vbitým, slova skladatelů, kteráž jsou vydána od pastýře jednoho.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

A tak tedy jimi, synu můj, hojně dosti osvícen býti můžeš. Dělání knih mnohých žádného konce není, a čísti mnoho jest zemdlení těla.

И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.

Summa všeho, což jsi slyšel: Boha se boj, a přikázaní jeho ostříhej, nebo na tom všecko člověku záleží.

Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —

Poněvadž všeliký skutek Bůh přivede na soud, i každou věc tajnou, buďto dobrou, buďto zlou.

защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.